понеделник, 28 август 2017 г.

Смъртта на цар Борис III през призмата на американската журналистика







28 август. Датата, на която умира цар Борис III през 1943 година. Дори днес в българските медии някои пишат: Официалната версия за внезапната смърт на Борис III е инфаркт. Въпреки това през годините се появяват различни спекулации, които твърдят, че българският монарх е бил отровен по заповед на Хитлер.
Да, точно това се говореше в България, не се пишеше в учебниците по история, но се повтаряше… една инсинуация.
Аз съм завършил журналистика, винаги съм се интересувал и ще се интересувам от история на журналистиката. Полезно е, вярвайте ми, да четем историята си през призмата на старите вестници, най-вече чуждестранните. Наскоро ми попадна броят на  Лос Анджелис Икземинър” от 29 август 1943 г. Той е интересен с едно нещо: всички новини от първа страница са свързани с войната, но водещото заглавие е това за смъртта на царя на една малка държава в Европа:
Българският цар умира мистериозно, военни части овладяват протести за мир.
В нито един учебник по история не сме чели да е имало бунтове за мир и скъсване с Оста в деня на кончината на царя, но така пише американският вестник. Другото, което пише изданието в коментарен текст на вътрешна страница, е това: „Загубата на твърдото управление на Борис се приема като проблем за нацистите” (Loss of Boris Firm Rule Seen Headache for Nazis). В текста четем: “Смъртта на българския Цар Борис несъмнено ще донесе главоболия на германците, съобщиха добре осведомени източници от Лондон днес.” В деня на смъртта му неизвестният журналист пише: Царят имаше стабилизиращо влияние в българската политика и неговата загуба би могла да хвърли страната в безредици, заявиха същите източници.”
От този кратък текст виждаме, че Хитлер е един от последните хора в света, който би имал полза от преждевременната смърт на царя, макар че точно това ни внушаваха комунистите 45 години. При това, забележете, оценката е дадена именно от противниковата страна, от Съюзниците.
Ако въобще има отрова в цялата история, тя не е била сипана от човек на Хитлер.
Храна за размисъл.

четвъртък, 13 юли 2017 г.

Защо й трябва на държавата летяща чиния?

Може би всички щяха да си отдъхнат с облекчение, ако правителството беше намерило елегантен начин да върне сградата на връх Бузлуджа на БСП, правоприемник на БКП. А сега всичко е доникъде: държавата няма никакво намерение да дава народна пара за реставрация, а БСП ще продължи да се бунтува.

Защо й е на държавата летяща чиния? Тя никъде няма да отлети. Понеже е от бетон, ще продължи да стърчи още 500 години. Няма да се срути поне за времето на следващите 50 правителства – това обяснява защо сегашният кабинет не бърза да се освободи от сградата.
Знаете ли, че този паметник си има официално име? Да, има си: дом-паметник на БКП.
Май най-добре е БСП да си го вземе, за да си го реставрира по свой вкус. Ако искат, да сложат една каса отпред и да пускат туристите срещу скромна такса. Ако искат – да възстановят осветлението на петолъчката, цели 150 000 вата, така че да се вижда “от румънския бряг на река Дунав, а през нощта и в ясно време – от брега на Бяло море в Беломорска Тракия”. Да продават значки на Димитър Благоев и Тодор Живков.
При всички случаи може да се развива някаква търговска дейност, че дори и да се привличат международни туристи…

четвъртък, 29 юни 2017 г.

29 юни – Международен ден на река Дунав



За 14 поредна година всички страни по поречието на великата река отбелязват нейния специален ден. Като поздрав към всички, които живеят край Дунава, публикувам снимката на един лебед, презимувал в Козлодуй.

понеделник, 26 юни 2017 г.

Пачки


Абсолютна глупост е ограничаването на плащанията в брой до 1000 лв.
Но приветствам: вероятно всяка бабичка, която хвърли 10000 лв. от балкона на измамници, ще бъде съдена за нарушаване на закона. Това поне ще спре телефонните измами.

сряда, 21 юни 2017 г.

Улпия Ескус

Можем да прочетем в Уикипедия: Разцветът на Ескус е през II и III век и по времето на Константин Велики. Селището се е простирало на площ от около 280 декара и по големина е било с размерите на римския град Нове край Свищов и Никополис ад Иструм при село Никюп.

Руините от античния град Улпия Ескус /Ulpia Oescus/ се намират в северозападната част на село Гиген, на 5 км от мястото, където река Искър (в древноста позната с тракийското си име Ескус) се влива в река Дунав.








неделя, 23 април 2017 г.

Ретро вкус




Видяхте ли новия дизайн на „Загорка ретро непастьоризирано? Без съмнение екипът на техния маркетинг отдел заслужава поздравления за естетичното внушение, което е постигнал.
Смело е да произведеш пиво с трайност само 8 седмици и да го предлагаш на ценителите. Дори само за това заслужават адмирации!
Не случайно са избрали и слогана „Пиво за културен отдих” – днес има просто почивка, ваканция, екскурзия, туризъм, но няма културен отдих. Отпадна от речника, както отидоха в кошчето за отпадъци табелите „Тишината лекува”, окачени преди това щедро в различни почивни станции.
Концепцията на „Загорка” продължава линията, която прегърнаха и други в бранша на бързооборотните стоки – да създадат асоциация между качество и традиция, където имаме опозиция между „днес” и „вчера” и семантично противопоставяне:
  • днес – заместители, консерванти, пълнители, овкусители, набухватели и т.н.
  • вчера – истинска храна, колбаси от месо, сирене от мляко и т.н.
По всичко личи, че кампаниите в стил „ретрото е на мода” имат бъдеще.

неделя, 16 април 2017 г.

Подмяна… лека-полека



Точно на 16 април, рано-рано, БНТ е поканила професор Аксиния Джурова, секретен сътрудник на Генералния щаб на армията и щерка на ген. Добри Джуров. Професорката обяснява какъв празник е Великден, как съпреживяваме страданията на Спасителя, как водила внука си в храма и какво й казал той…
Умилително.
Щерката на генерала, който беше дясната ръка на Тодор Живков, който беше гарант за запазването на народната власт – властта на БКП, сега станала духовна и вярваща, практикуваща християнка!
Колко е хубаво да направим народната памет още по-къса, да заличим като с бял коректор всичко неудобно от миналото!

неделя, 26 март 2017 г.

Стига с мантрата за ниската активност!



Като блогър и като гражданин възразявам категорично срещу невярното твърдение, че 50% е ниска активност на изборите.

Първо, списъците са абсолютно неверни и раздути с мъртви души – най-вече емигранти, които от 20 г. не  живеят на адреса си в някога цветущата НРБ.

Второ, дори ако списъците бяха верни, 50% пак не са ниска активност.

Преди години професор Михаил Константинов, бивш член на ЦИК, говореше за един милион мъртви души. Той спря да говори за този проблем в последните месеци, сякаш въпросът е решен. (А много други се правят, че няма такъв проблем!)

Нека политолозите да не пропускат простия факт, че човекът е особено същество: ако не е убеден в ползата от едно действие, защо да го върши? Защо на българина вече 25 години му се вменява чувство за вина от някакви псевдоелити, че не гласува достатъчно енергично за някакви некачествени персони, наредени в някакви листи?

понеделник, 6 февруари 2017 г.

Новини от Третия свят, от Северозапада



 Колата-ковчег в тунела "Ечемишка", 05.02.2017 г.

Знаете ли по какво може да разберете, че една новина идва от Третия свят? Жертвите там са толкова много, че са само бройка. Няма имена. Като децата с подути коремчета, които умират от глад.

Така е вече и у нас, в Северозапада. Помните ли, че през октомври 2015 г. в тунела „Витиня” загинаха трима души – двама мъже и една жена? Ама помните ли имената им?

Знаете ли как се казва жената, загинала в тунела „Ечемишка” на 5 февруари 2017 г.? Казва се Елена. Почти нито една телевизия не съобщи името й, за да обвие с безличие една ужасна трагедия! За да я превърне в бройка. Тя остана просто бройка в статистиката на МВР – като в Третия свят, където смъртта трябва да бъде приемана без тревога. 



 Кадър от катастофата в тунела "Витиня", 2015 г.


 В тунела "Витиня", 2015 г.

А помните ли имената на двете жени, които загинаха на ул.„Алабин” в столицата, когато една сграда падна ей така, от гравитацията, и ги уби в автомобила? Не ги помните, нали. Третият свят. Жертвите имат значение само като бройка, не като имена.

Братът на загиналата Елена оцеля. Казва, че не вярва да има виновни и този път. И аз не вярвам. Точно както и на „Алабин”, когато виновни нямаше, сега пак виновна е гравитацията.

И сега малко встрани от темата, ама не съвсем: Нали си купихте винетка за 2017 година?

Аха, да. И аз си купих. Бог да пази България!

четвъртък, 26 януари 2017 г.

19 мига от 2016-а през обектива на Димитър Лъжов


2 януари 2016. гр. Кюстендил. Исторически етюд.
 


5 март 2016. Село Рабиша, община Белоградчик. Автомобил „на трупчета” под лозунг от отдавна отминала петилетка.
   
 
5 март 2016. Село Рабиша, община Белоградчик. Пътят е дълъг, важно е да не объркаме посоката.



5 март 2016. Село Макреш, област Видин. Руини от старо АПК в покрайнините.



17 май 2016. гр. Козлодуй. Млада състезателка по шахмат обмисля верния ход.



23 май 2016. Село Устина, община Родопи. Параклис край Устинския водопад.
  

 23 май 2016. Село Цалапица, община Родопи. Статуя с гнездо.


2 юни 2016. Ню Йорк. Във фоайе на центъра „Рокфелер”.



2 юни 2016. Ню Йорк. С увереност и самочувствие.
  

 4 юни 2016. Ню Йорк. В метрото, на път за Кони айлънд.


4 юни 2016. Ню Йорк. Жена снима бяла роза, оставена върху мемориала на жертвите от 11 септември 2001 г.

 

 17 юни 2016. Чикаго. В размисъл.


 2 юни 2016. Ню Йорк. Отражение в езеро в Централ парк.


 3 юни 2016. Ню Йорк. Фасада на центъра „Рокфелер”, /построен 1930–1939/.

 
4 юни 2016. Ню Йорк. Поглед към новия Световен търговски център.


 
16 юли 2016. При Клисурския манастир, до Вършец. Деца се забавляват с охлюви.



 20 август 2016. Езеро Керкини. Гърция. Пеликан.


20 август 2016. Село Керкини, Гърция. Стари колонки за гориво.



18 септември 2016. Край с. Търнава, община Бяла Слатина. Знаци на пропагандата върху стар тухлен комин.

четвъртък, 19 януари 2017 г.

Реч омайна, сладка




Списание „Нюзуийк” публикува коментар върху една снимка на президента Тръмп, която той самият пусна в акаунта си в Туитър. Разбира се, списанието подчертава, че е малко вероятно той сам да пише речите си. Дори такъв първокласен оратор като Барак Обама използваше услугите на професионален писател на речи, камо ли Доналд Тръмп, който има около 3 000 думи речников запас.
За да изглежда като държавник, способен на сериозен мисловен процес, Тръмп е направил физиономията на човек, който страда от запек. Е, журналистът от списанието е бил по-мек от мен. Той казва, че така би гледало дете, което са накарали зорлем да си изяде зеленчуците от чинията.

Речта на президента Радев вероятно е била подготвена от другиго, може би той само я е редактирал. Това е нормално и дори е препоръчително. Авторът се е опитал да напише слово, което звучи уж балансирано, а е сътворил текст, който е кръстоска между одитен доклад и реферат по политология на първокурсник от треторазряден университет. Опитът да се включат като „приоритети” 15-20 точки е довел до това, че всичко е изредено като еднакво важно. При това изреждането беше в стил „Какво писаха вестниците последните 6 месеца”, а не „Какво мисля аз за събитията в последните 6 месеца”.

Ако изреждате приоритети в първата си реч като президент, трябва да ви стигнат пръстите на едната ръка, за да ги изброите. И ако сте добър оратор, ще отмятате всеки един именно на пръсти, с жест пред публиката. На петия пръст ще спрете…

Ако случайно отидете на отчетно-изборно събрание на Съюза на счетоводителите, пак съществува по-голяма вероятност да чуете нещо с повече страст и по-въздействащо като риторика.

На тази реч дотолкова й липсваше кулминационна точка /според написаното предварително/, че провокираната реплика за оставащата една седмица се превърна в кулминация… Защото точно тази реплика наруши монотонното четене, разби „сценария”. Единствената друга сполучлива реплика бе тази, че „политиката се случва винаги в сегашно тревожно време”.

Този мой текст няма за цел да дава оценка на нищо друго освен на качеството на текста, който някой е дал на президента. Първо, твърде е непрофесионално държавният глава да бъде оценяван само по една реч. Второ, почти няма случай някоя реч при встъпване в длъжност да стане историческа – днес се сещам само за един откъс от речта на Кенеди от 1961 г., но за друга първа реч не се сещам. Трето, по никакъв начин не бива никой да тълкува бъдещи действия на президента а ла „баба Ванга” само по това колко пъти е споменал Русия и колко пъти – НАТО.

сряда, 11 януари 2017 г.

Чувство за хигиена



Жестът на поета Стефан Цанев отекна силно в медиите. Нямаше да бъде така, ако той не беше силна личност и голям творец. Отказа наградата от Министерството на културата. Каза ясно: не желае да попадне в една компания с наградения преди два месеца началник на Шесто управление.
Беше еднакво похвален и оплют, което вероятно е очаквал.
Все пак Цанев не е искал да направи жеста си тихомълком – искаше да е публичен, иначе просто би пратил писмото до мейла на министерството.
Вежди Рашидов реагира примитивно – за да уязви поета, му каза, че всъщност няма от какво да се отказва, указът не бил подписан… Министърът в оставка написа писмо-отговор с тон ала „потупване по рамото”, сякаш питаше: Абе ти пък какво се правиш на репресиран?
Със същия мотив – да го унизят, някакви автори от някакъв „Съюз на свободните поети” призоваха Цанев да върне и ордена „Стара планина” – нали му бил даден от Гоце.
Ако цялата история има смисъл за българите, той е този: жестът на поета стана лакмус за обществената чувствителност днес към въпроса за свободата и несвободата, за репресиите, автоцензурата, историческия страх (тогава), наследения страх (сега), наследените комплекси…
По въпроса „Има ли право Цанев да постъпи така?” се изказаха такива корифеи на моралната мисъл като Георги Коритаров и Божидар Димитров – доказано съпричастни към ДС.
Днес, както и през 1990 г., някои се опитват да ни кажат: И какво като имаше Шесто? И какво като имаше ДС? Демек, било каквото било.
Жестът на поета ни кара да се замислим доколко нашите родни политици се опитват да ни потопят в post-truth politics, където фактите се подменят с удобна за силните на деня интерпретация. Зад скритата тук форма на първо лице, множествено число аз имам предвид единствено критично мислещите българи, които са малцинство, но все още съществуват.
Никой не беше наказан за убийството на Георги Марков. Всичко беше потулено. Но му направиха паметник в София.
Никой не беше обвинен за убийството на Надя Дункин – основен свидетел по делото за лагерите на смъртта, пречукана в дома си.
Неприемливо е да се замазва с цинизъм всичко мръсно, жестоко и подло от годините на комунизма. Днес знаем кой уби Райко Алексиев. И какво от това? Дъщерята на палача беше предложена от българското правителство да оглави ООН.
Няма нищо морално приемливо във въпроса „И какво от това?”