четвъртък, 16 ноември 2017 г.

На изпроводяк – плач за Ирина Бокова



Известната журналистка Валерия Велева написа кратка, но трогателна статия в сайта  „Епицентър”, посветена на Ирина Бокова по повод края на нейния втори мандат в ЮНЕСКО.

Да, Бокова си тръгна. Крале били отишли на крака да изпратят другарката Бокова, а президентът на България не отишъл! Ама и никой друг държавен ръководител не отишъл – ни премиерът, ни председателят на Народното събрание. Просто държавата отсъствала. В статията с упрек се посочва, че Бокова останала неоценена и се прави паралел с Желю Желев, с Петър Дертлиев, с Валери Петров, с Йордан Радичков… А Бокова била преминала през ада!

Аналогиите са съвсем произволни, съвсем неуместни. Нерде д-р Желев, нерде Бокова! Понеже Велева пише за „изпращане”, ала с повечко патос, крайният вкус е като след надгробно слово.

Такъв тип статии са обидни за читателя, който има памет, по-дълга от месец. Мигар  сме забравили Азербайджанската пералня” и името на Калин Митрев – история, която излезе не от български вестник, а от британския Гардиън”. После Бокова каза, че не знаела откъде получава пари съпругът й, не се интересувала от такива дреболии. Впрочем да се вменява на българите, че те са оплюли Бокова, е несериозно. Критиките към нея за лошо администриране в ЮНЕСКО през 2013 г. дойдоха не от нашата страна, а от френски вестници (френското издание на „Хъфингтън пост”, в-к „Монд дипломатик”). У нас имаше само ехо, само преразказ.


През цялото време на нас, българите, ни се внушава, че личната биография на Бокова до 1989 г. няма никакво значение. Сега е цинично да ни се втълпява, че сме неспособни да й засвидетелстваме уважение и признание, които тя, извън всяко съмнение, заслужавала! Не се съмняваме, прочее, че към 2050 г., когато злобата на съвремието ще е отдавна отзвучала, на нейно име ще кръстят я някой булевард в София, я някое летище. 

Още през 2009 г. писателят Илия Троянов сполучливо написа: „Новата генерална директорка на ЮНЕСКО се числи към малка, властна прослойка, която съсипа България и която сега играе играта на демокрация, докато не са застрашени неправомерно придобитите й привилегии.” И още: „Показателно е, че г-жа Бокова (също както и партията й) така и не се дистанцира от престъпленията на тоталитаризма.” 

Мадам Вможе да пише PR-статии на воля. Ако иска да покаже уважение и почит, да го направи, както най-добре умее – да опече една баница и да я подари на Бокова.

понеделник, 9 октомври 2017 г.

48 часа – време за бързо реагиране



Какъвто и скандал да се случи с изцепки на родни депутати, оставката пада не по-рано от 48 часа.
Делян Добрев стигна до своето „лично решение” след две денонощия. Толкова време беше нужно и на Антон Тодоров, приятел на медиите и борец за свобода на словото. Разбира се, ясно е, че до своите дълбоко лични решения народните избраници стигат след задушевен разговор с лидера Бойко Борисов, който просто не смогва да реагира на всеки скандал в рамките на едно денонощие. Така решенията за оставки – дълбоко лични – идват след цели две денонощия размисъл.
Защо 48 часа? Ами защото винаги трябва да мине време, та да се види с каква скорост се увеличава снежната топка, търкулната в медиите и във Фейсбук. Я си представете, че отзвукът е малък? Защо да се бърза с решения… Всичко преди 48-я час би било прибързано!
Впрочем при Антон Тодоров не е ясно какъв вид катарзис е преживял, защото книгата „Шайка” не е изтеглена от продажба. Тя носи и днес доходи на автора си успоредно с депутатската заплата. O tempora, o mores!

понеделник, 28 август 2017 г.

Смъртта на цар Борис III през призмата на американската журналистика







28 август. Датата, на която умира цар Борис III през 1943 година. Дори днес в българските медии някои пишат: Официалната версия за внезапната смърт на Борис III е инфаркт. Въпреки това през годините се появяват различни спекулации, които твърдят, че българският монарх е бил отровен по заповед на Хитлер.
Да, точно това се говореше в България, не се пишеше в учебниците по история, но се повтаряше… една инсинуация.
Аз съм завършил журналистика, винаги съм се интересувал и ще се интересувам от история на журналистиката. Полезно е, вярвайте ми, да четем историята си през призмата на старите вестници, най-вече чуждестранните. Наскоро ми попадна броят на  Лос Анджелис Икземинър” от 29 август 1943 г. Той е интересен с едно нещо: всички новини от първа страница са свързани с войната, но водещото заглавие е това за смъртта на царя на една малка държава в Европа:
Българският цар умира мистериозно, военни части овладяват протести за мир.
В нито един учебник по история не сме чели да е имало бунтове за мир и скъсване с Оста в деня на кончината на царя, но така пише американският вестник. Другото, което пише изданието в коментарен текст на вътрешна страница, е това: „Загубата на твърдото управление на Борис се приема като проблем за нацистите” (Loss of Boris Firm Rule Seen Headache for Nazis). В текста четем: “Смъртта на българския Цар Борис несъмнено ще донесе главоболия на германците, съобщиха добре осведомени източници от Лондон днес.” В деня на смъртта му неизвестният журналист пише: Царят имаше стабилизиращо влияние в българската политика и неговата загуба би могла да хвърли страната в безредици, заявиха същите източници.”
От този кратък текст виждаме, че Хитлер е един от последните хора в света, който би имал полза от преждевременната смърт на царя, макар че точно това ни внушаваха комунистите 45 години. При това, забележете, оценката е дадена именно от противниковата страна, от Съюзниците.
Ако въобще има отрова в цялата история, тя не е била сипана от човек на Хитлер.
Храна за размисъл.

четвъртък, 13 юли 2017 г.

Защо й трябва на държавата летяща чиния?

Може би всички щяха да си отдъхнат с облекчение, ако правителството беше намерило елегантен начин да върне сградата на връх Бузлуджа на БСП, правоприемник на БКП. А сега всичко е доникъде: държавата няма никакво намерение да дава народна пара за реставрация, а БСП ще продължи да се бунтува.

Защо й е на държавата летяща чиния? Тя никъде няма да отлети. Понеже е от бетон, ще продължи да стърчи още 500 години. Няма да се срути поне за времето на следващите 50 правителства – това обяснява защо сегашният кабинет не бърза да се освободи от сградата.
Знаете ли, че този паметник си има официално име? Да, има си: дом-паметник на БКП.
Май най-добре е БСП да си го вземе, за да си го реставрира по свой вкус. Ако искат, да сложат една каса отпред и да пускат туристите срещу скромна такса. Ако искат – да възстановят осветлението на петолъчката, цели 150 000 вата, така че да се вижда “от румънския бряг на река Дунав, а през нощта и в ясно време – от брега на Бяло море в Беломорска Тракия”. Да продават значки на Димитър Благоев и Тодор Живков.
При всички случаи може да се развива някаква търговска дейност, че дори и да се привличат международни туристи…

четвъртък, 29 юни 2017 г.

29 юни – Международен ден на река Дунав



За 14 поредна година всички страни по поречието на великата река отбелязват нейния специален ден. Като поздрав към всички, които живеят край Дунава, публикувам снимката на един лебед, презимувал в Козлодуй.

понеделник, 26 юни 2017 г.

Пачки


Абсолютна глупост е ограничаването на плащанията в брой до 1000 лв.
Но приветствам: вероятно всяка бабичка, която хвърли 10000 лв. от балкона на измамници, ще бъде съдена за нарушаване на закона. Това поне ще спре телефонните измами.

сряда, 21 юни 2017 г.

Улпия Ескус

Можем да прочетем в Уикипедия: Разцветът на Ескус е през II и III век и по времето на Константин Велики. Селището се е простирало на площ от около 280 декара и по големина е било с размерите на римския град Нове край Свищов и Никополис ад Иструм при село Никюп.

Руините от античния град Улпия Ескус /Ulpia Oescus/ се намират в северозападната част на село Гиген, на 5 км от мястото, където река Искър (в древноста позната с тракийското си име Ескус) се влива в река Дунав.








неделя, 23 април 2017 г.

Ретро вкус




Видяхте ли новия дизайн на „Загорка ретро непастьоризирано? Без съмнение екипът на техния маркетинг отдел заслужава поздравления за естетичното внушение, което е постигнал.
Смело е да произведеш пиво с трайност само 8 седмици и да го предлагаш на ценителите. Дори само за това заслужават адмирации!
Не случайно са избрали и слогана „Пиво за културен отдих” – днес има просто почивка, ваканция, екскурзия, туризъм, но няма културен отдих. Отпадна от речника, както отидоха в кошчето за отпадъци табелите „Тишината лекува”, окачени преди това щедро в различни почивни станции.
Концепцията на „Загорка” продължава линията, която прегърнаха и други в бранша на бързооборотните стоки – да създадат асоциация между качество и традиция, където имаме опозиция между „днес” и „вчера” и семантично противопоставяне:
  • днес – заместители, консерванти, пълнители, овкусители, набухватели и т.н.
  • вчера – истинска храна, колбаси от месо, сирене от мляко и т.н.
По всичко личи, че кампаниите в стил „ретрото е на мода” имат бъдеще.

неделя, 16 април 2017 г.

Подмяна… лека-полека



Точно на 16 април, рано-рано, БНТ е поканила професор Аксиния Джурова, секретен сътрудник на Генералния щаб на армията и щерка на ген. Добри Джуров. Професорката обяснява какъв празник е Великден, как съпреживяваме страданията на Спасителя, как водила внука си в храма и какво й казал той…
Умилително.
Щерката на генерала, който беше дясната ръка на Тодор Живков, който беше гарант за запазването на народната власт – властта на БКП, сега станала духовна и вярваща, практикуваща християнка!
Колко е хубаво да направим народната памет още по-къса, да заличим като с бял коректор всичко неудобно от миналото!

неделя, 26 март 2017 г.

Стига с мантрата за ниската активност!



Като блогър и като гражданин възразявам категорично срещу невярното твърдение, че 50% е ниска активност на изборите.

Първо, списъците са абсолютно неверни и раздути с мъртви души – най-вече емигранти, които от 20 г. не  живеят на адреса си в някога цветущата НРБ.

Второ, дори ако списъците бяха верни, 50% пак не са ниска активност.

Преди години професор Михаил Константинов, бивш член на ЦИК, говореше за един милион мъртви души. Той спря да говори за този проблем в последните месеци, сякаш въпросът е решен. (А много други се правят, че няма такъв проблем!)

Нека политолозите да не пропускат простия факт, че човекът е особено същество: ако не е убеден в ползата от едно действие, защо да го върши? Защо на българина вече 25 години му се вменява чувство за вина от някакви псевдоелити, че не гласува достатъчно енергично за някакви некачествени персони, наредени в някакви листи?

понеделник, 6 февруари 2017 г.

Новини от Третия свят, от Северозапада



 Колата-ковчег в тунела "Ечемишка", 05.02.2017 г.

Знаете ли по какво може да разберете, че една новина идва от Третия свят? Жертвите там са толкова много, че са само бройка. Няма имена. Като децата с подути коремчета, които умират от глад.

Така е вече и у нас, в Северозапада. Помните ли, че през октомври 2015 г. в тунела „Витиня” загинаха трима души – двама мъже и една жена? Ама помните ли имената им?

Знаете ли как се казва жената, загинала в тунела „Ечемишка” на 5 февруари 2017 г.? Казва се Елена. Почти нито една телевизия не съобщи името й, за да обвие с безличие една ужасна трагедия! За да я превърне в бройка. Тя остана просто бройка в статистиката на МВР – като в Третия свят, където смъртта трябва да бъде приемана без тревога. 



 Кадър от катастофата в тунела "Витиня", 2015 г.


 В тунела "Витиня", 2015 г.

А помните ли имената на двете жени, които загинаха на ул.„Алабин” в столицата, когато една сграда падна ей така, от гравитацията, и ги уби в автомобила? Не ги помните, нали. Третият свят. Жертвите имат значение само като бройка, не като имена.

Братът на загиналата Елена оцеля. Казва, че не вярва да има виновни и този път. И аз не вярвам. Точно както и на „Алабин”, когато виновни нямаше, сега пак виновна е гравитацията.

И сега малко встрани от темата, ама не съвсем: Нали си купихте винетка за 2017 година?

Аха, да. И аз си купих. Бог да пази България!