понеделник, 31 октомври 2016 г.

Симптоми на затихващата мисъл



25 октомври 1960 г., Джон Кенеди на среща с избиратели

Няма как да имаме по-кратка кампания от тази, която ни предлагат в момента. За изборите говоря – президентските. Толкова е кратка, че чак е обидно за мислещите хора. За партиите, в опозиция или на власт, би било добре да е дори две седмици, а защо не пет дни. Причината не е да опазят от помия и компромати своите кандидати. Трудно им е да произведат смисъл, който да изпълни 30 дни.

Толкова апатия лъха от тази кампания, че дори Жорж не намери за нужно да си извади китарата, поне да изпее някоя песен.

А за някои е трудно да участват в 60-минутен дебат по телевизията. Знаете ли колко е трудно да запълните една минута телевизионно време, особено ако не сте заучили няколко евро-клишета? Не е като да печете кекс във фурната или да чакате майстора да смени маслото на колата. Пред камерата времето тече другояче.

Не харесвам глагола „олицетворявам”, написан в трето лице, единствено число – поне не в Конституцията. Като ученик започнах да го използвам в пети клас, когато другарката по литература ни учеше да пишем „преразказ по картина”. Художникът изобразил изгрева в еди-какъв си цвят – значи, ето, изгревът олицетворява победата на новия строй. Ако имаше някакво червено петно на картината, значи олицетворяваше пролятата кръв на героите. Все нещо олицетворяваше подвига на героите.

Надявам се този текст да олицетворява моя стремеж да откривам смисъл в привидно безсмисленото.

Понеже знам, че нацията ни е разединена, няма как някой да олицетворява несъществуващото единство. Този, който продава вестници за 420 лв. на месец, не вярва на онзи, който си резервира круиз до Аляска за пролетта на 2017 г. Мафията раздели нацията, но също и картелите, здравната каса, отсъстващото правосъдие, корумпираната полиция… И депутатското кюфте разедини нацията.

Кое е най-важното, за да тръгнеш по пътя към президентството? На първо място трябва да носиш съзнанието, че имаш мисия. Твърде силно прозира, ако ти липсва усещането за мисия, а си просто посочен от лидерите на някаква партия или от някакви другари с пари.

Да раздаваш ордени е лесно, трудно е да олицетворяваш.

неделя, 30 октомври 2016 г.

Неизбежен


"Комунизмът е неизбежен!" Павилион за вестници и други потребни неща, 
Централна гара, София, 23.01.2012 г.

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

“Сенки и полусенки” – представяне на книгата във Враца



Ще разкажа за това как се зароди идеята за книгата, как работих над нея, как избрах точно тези фотографии, а не други.
Истината е, че документалната фотография и в частност уличната фотография не е „продукт за масите”. Но също така е истина, че документалната фотография носи своя естетика и е привлекателна (макар и за малцина) именно поради отсъствието на режисура и нагласяване.
Готов съм да отговарям на всякакви въпроси.

вторник, 18 октомври 2016 г.

Лъжовизми


Пътят към Диарбекир



България продължава да връща в Турция хора, които са преследвани там по политически причини. Българските медии научават за това от турските медии, и то с 48 ч. закъснение. Това, питам, част ли е от европейските ценности, които правителството ни дъвче като дъвка всеки ден? Нашият цивилизационен избор не е Брюксел, а Диарбекир.

сряда, 12 октомври 2016 г.

Дебютна книга: “Сенки и полусенки”



За всички, които харесват жанра документална фотография, препоръчвам да видят моята дебютна книга “Сенки и полусенки”. От 11 октомври – в книжарници „Приятели” в цялата страна, а също и онлайн тук.



“Сенки и полусенки” представя улични фотографии от два емблематични американски града – Ню Йорк и Чикаго. Тези снимки са семпли, доколкото в тях няма режисура, поза и нагласяване, нито ефекти, добавени чрез дигитална манипулация. Документи за съвремието, за пулса на всеки град, представени умело със средствата на класическата черно-бяла фотография. В тях има някаква поетичност, но това е поезия на делничното и обичайното, което откриваме в забързания ритъм под небостъргачите. Тези фотографии разкриват един свят, който ни привлича с динамизъм, амбиция, решимост и воля за успех.

петък, 7 октомври 2016 г.

Ако изборите бяха днес



Едно проучване, публикувано в медиите, показва еднакви проценти подкрепа за Орешарски и за Митьо Пищова. Без съмнение това е комплимент за Митьо, който тръгва от нулата и няма нито един ден във властта или в политиката. А за Орешарски не знам какво да кажа. Някои хора нямат връзка с реалността.