Мантрата „жена от Източна Европа”

 

Голям шум се вдига покрай факта, че шансовете на Бокова за шеф на ООН се изпаряват. Още по-голям шум ще се вдигне, ако нейната кандидатура бъде заменена с тази на Кристалина Георгиева.

Вероятно е жестоко за всяка жена да понесе удара и шока от вестта, че е нежелана. А дали Бокова е мислила някога, че нейната биография ще й отключи вратите към кабинета на генералния секретар?

На нас, българите, ни проглушиха ушите с мантрата, че има желания и настроения следващият генсек да е „жена от Източна Европа”. Съчинено, скалъпено, прозрачно. Няма такова изискване. Няма такива настроения.

Нека да не си правим илюзии – кой ще позволи на стола на генералния секретар да седне дама, получила диплома за висше образование в Москва. Това Америка няма да го преглътне, тоест няма да го допусне. Любопитно би било да видим грамите, които посолството в София изпраща до Вашингтон.

Цялата мантра „жена от Източна Европа” няма източник. Откъде тръгна това? Кой го изплю за първи път? Нашите медии. (Сигурен съм, че някога Ванга е казала: Най-отпред на ООН-то ке седне жена от България! Ке носи огърлица от перли!)

Разбира се, неприятно е да го кажем, но какъв сигнал ще излъчи правителството, ако през януари е подкрепило Бокова, а сега каже: грешка беше?

Цялото чудо с номинирането и оттеглянето е игра „иди ми – дойди ми”, смешна и тъжна в същото време.

Георгиева отново ще заяви, че няма да участва в играта, защото поне има усещане за реалност.

Както казваше навремето неподражаемият Жорж Ганчев: No pasaran!