24.09.2015 г.
26.09.2015 г.
В малкия Козлодуй, където политиката също е въпрос на дребни
страсти, няма тръпка в началото на предизборната кампания. Снимах таблата,
подготвени за агитационни материали – един ден преди и един след началото на
кампанията. Открийте десетте разлики: няма нито един залепен плакат за нито
една политическа партия или коалиция. Нито един.
Преди десет години всички щяха да са сколасали да залепят
плакати, че дори вече да са скъсали тези на противника и да са изболи очите на
„партийния враг”.
Това ме кара да мисля с известен оптимизъм, че
ПР-практиците, които организират кампанията на всяка партия, са проумели колко
архаична форма са плакатите. Толкова архаична, че не си струва да даваш пари за
печат. Да не говорим за реалния екологичен ефект, ако действително има отказ от
този метод за агитация. Да не говорим, че после няма да гледаме години наред разкъсани
като дрипи хартии, налепени една върху друга. Отгоре – очите на Първанов,
отдолу – устата на Кунева. Постмодерни колажи на глупостта.
[Не ми се иска да мисля, че всички са убедени в изхода от
изборите и затова си къткат парите – и евентуалният победител, и евентуалните
губещи.]
През 90-те години моя роднина от Полша ми гостуваше.
Разходихме се из Враца. Тя видя огромно табло с некролози и ме попита: „Избори
ли ще имате?” Беше помислила некролозите за предизборни плакати, макар и
миниатюрни. Комично, но вярно.
Сега, когато голяма част от кампанията тече във Фейсбук, да
печаташ плакати е като да караш първолаците да пишат с пръчка върху пясък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар