неделя, 27 септември 2015 г.

Сбогом на предизборните плакати



  
24.09.2015 г.

  
26.09.2015 г.

В малкия Козлодуй, където политиката също е въпрос на дребни страсти, няма тръпка в началото на предизборната кампания. Снимах таблата, подготвени за агитационни материали – един ден преди и един след началото на кампанията. Открийте десетте разлики: няма нито един залепен плакат за нито една политическа партия или коалиция. Нито един.

Преди десет години всички щяха да са сколасали да залепят плакати, че дори вече да са скъсали тези на противника и да са изболи очите на „партийния враг”.

Това ме кара да мисля с известен оптимизъм, че ПР-практиците, които организират кампанията на всяка партия, са проумели колко архаична форма са плакатите. Толкова архаична, че не си струва да даваш пари за печат. Да не говорим за реалния екологичен ефект, ако действително има отказ от този метод за агитация. Да не говорим, че после няма да гледаме години наред разкъсани като дрипи хартии, налепени една върху друга. Отгоре – очите на Първанов, отдолу – устата на Кунева. Постмодерни колажи на глупостта.

[Не ми се иска да мисля, че всички са убедени в изхода от изборите и затова си къткат парите – и евентуалният победител, и евентуалните губещи.]

През 90-те години моя роднина от Полша ми гостуваше. Разходихме се из Враца. Тя видя огромно табло с некролози и ме попита: „Избори ли ще имате?” Беше помислила некролозите за предизборни плакати, макар и миниатюрни. Комично, но вярно.

Сега, когато голяма част от кампанията тече във Фейсбук, да печаташ плакати е като да караш първолаците да пишат с пръчка върху пясък.

събота, 26 септември 2015 г.

Кой се подразни от възванието на Църквата



 


Събудих се рано, случайно успях да видя по Нова телевизия как една истерична водеща се кара на отец Силвестър, как го хока в сутрешния блок на медията заради позицията на БПЦ по бежанския въпрос. Позиция, която не съвпада с дневния ред, прокарван нонстоп от големите медии в България.

Убеден съм, че в този случай Църквата изговори онова, което мислят миряните. 

Отец Силвестър към журналистите: „Позицията на Светия синод е много адекватна и аз напълно я споделям.” После добавя: „Църквата винаги е била стожер на народа си, винаги го е бранила.”

Отец Силвестър уточнява, че възванието не е отказ от милосърдие, а предупреждение – „да внимаваме какво приемаме, да не се случи после проблем”.

Водещата стиска микрофона, не дава думата дори на неуспешно прикачения ководещ… Той изглежда почти уплашен край нея.

Не е зле главните редактори да помолят истеричните журналистки да си пият редовно хапчетата, а не да се карат на събеседниците, които не мислят като тях.

Възванието на Българската православна църква за огромно съжаление на мейнстрим медиите за една минута неутрализира часове пропагандни репортажи, които прокарваха тези, чужди на естествения инстинкт за съхранение на нацията.

понеделник, 14 септември 2015 г.

Хич да не се връщате



От време на време някой излезе на екрана и викне: „Да направим всичко възможно да си върнем младите хора в България!”

Брей, брей! Ако ме питате мене, хич и да не се връщат. По скайпа внучетата виждат бабите. Бабите виждат внучетата. Как сте? – Добре сме. Екстра сме, баби!

Да оставим емоциите настрана, да погледнем цифрите. Нали знаете, че българите в чужбина вкупом са инвеститор номер едно у нас. Как ви се вижда статистиката за парите, които сънародниците ни пращат до роднини ежегодно?

1. Турция - 830 милиона долара
2. Испания - 198 милиона долара
3. Германия - 113 милиона долара
4. САЩ - 97 милиона долара
5. Великобритания - 74 милиона долара
6. Италия - 72 милиона долара
7. Гърция - 68 милиона долара
8. Белгия - 31 милиона долара
9. Канада - 24 милиона долара
10. Холандия - 23 милиона долара
11. Австрия - 22 милиона долара
12. Франция - 21 милиона долара
(Данните цитирани по money.bg)

Какво ще стане с България, ако всички наши емигранти някак чудодейно, едновременно се върнат тук за постоянно? Ужаст!  

четвъртък, 3 септември 2015 г.

Ислямска държава и бежанците… подмяна на истинските въпроси


Гледам различни ТВ канали, но виждам един и същи погрешен ракурс към бежанците. Преди журналистите да питат с фалцет в гласа защо Европа отказва да ги приеме, нека да попитат кой и какво трябваше да направи, за да секнат приходите за Ислямска държава.

Има само два начина да се спре чудовищния поход на джихадистите – икономически ограничения, наречете ги санкции или както ви харесва, и военни действия.

Аманпур, една от ярките звезди на CNN, води интервю с бежанец от времето на Втората световна война, оцелял в Англия. Дядо на 80 години. „Как се чувствате, като виждате тригодишното дете, изхвърлено от морската вода?” Не, мадам Аманпур, нека спрат  евтините трикове… Журналистика на ниво селска кабеларка. Не е важно кой как се чувства, а кой какво не направи, за да спре развитието на Ислямска държава още преди 2-3 години…

През септември 2014 г. световните агенции пишеха, че приходите на джихадистите са от рекет по пътищата и от 11 петролни кладенеца, които владеят в Източна Сирия и Северен Ирак. Разбира се, дори петокласник няма да повярва, че основните приходи са от рекет по пътищата. Кой какво направи, за да не може Ислямска държава да продава петрол на съседките си – Турция, Иран и Йордания? Трябва ли да има санкции за страните, които позволяват такава търговия?

Второ, ако ООН е безсилна да спре търговията с петрол, от която ИД печели по 3 милиона долара на ден, какво друго може да направи? Отговорът е ясен – трябва да има военна намеса.

Без военна намеса няма да стане. С 3 000 000 долара на ден джихадистите може скоро да си купят и атомна бомба. Тогава новините ще станат още по-вълнуващи. Нека CNN да ни припомни красивите репортажи от времето на войната в залива /1990-1991/, която проведе много скоростно Буш-баща. Показваха ни прецизни ракети, които влизаха през прозорци и поразяваха с огромна точност целите. Тия репортажи помните ли ги? Аз ги помня.

САЩ действат неадекватно. Ако претендират, че играят ролята на световен полицай, нека да я играят докрай. През септември 2014 г., точно преди 12 месеца, агенция БТА съобщи: „От 2003 г. насам Вашингтон е въвел санкции срещу над 20 души, свързани с групировката "Ислямска държава" или с предшественичката й - Ал Кайда в Ирак. В последно време към списъка са добавени още две имена, посочва Дейвид Коен, заместник-министър на финансите, натоварен с проблемите на тероризма.”

За 11 години са въвели „санкции” срещу 20 души! Леле мале! Шок и ужас.

Връщам се на репортажите за ракетите, които влизат елегантно през прозорците на врага. Ако САЩ бяха пуснали 11 ракети над 11 кладенеца, днес нямаше да имаме вълна от бежанци, детски трупове, изплували от морето, и задушени в камиони нещастници. 

Детски мечти


Анонс по bTV за новия завод за боклук: „София вече има завод за боклук. Той е последна дума на техниката, а работниците нямат търпение да започнат работа!” [централни новини, 1.IX.2015]

Разбирам, че това е „добрата новина” за целия месец (на фона на бежанците и депутатите, които влязоха в парламента под канонада от презрели домати). Хубаво, обаче цялото усилие на новинарите да вложат ентусиазъм в новината я прави комична. Млади студентки обясняват как веднага след университета ще започнат работа в новия завод. Леле мале! Усмихнати, красиви, с изписани вежди. Утре почват на боклука!

Прекаленият ентусиазъм ми идва в повече. Никое от тия момичета не може да каже, че това му е детската мечта – да работи в завод за боклук. Добрата новина… трябва все пак да идва до зрителя заснета през неутрален филтър, без привкус на предизборен репортаж.