вторник, 21 април 2015 г.

Последното писмо на Венета до Христо



Архивите съдържат и такива документи, които рядко попадат в учебниците по история.
Знаете ли, че в Народната библиотека, в архива „Редки и ценни”, се пази последното писмо от Венета Ботева до Христо Ботев? Тя ражда на 12 април 1876 г. малката Иванка, а Ботев тръгва за Русия на 20 април да търси пари и оръжие. Връща се на 1 май.

На 17 май от парахода пише последното си писмо (Мила ми Венето, Димитре и Иванке”). То е известно, цитирано е в учебници и антологии. Но последното писмо на Венета не е известно.
 ==
 

Мили ми Ицо,

С благодарност приемам твоята последна вест, пратена до мен преди 7 дни. Всеки ден се сещам за тебе и се радвам, че и ти понекогаш се сещаш за мене.

Не знам дали да се радвам, че мен обичаш най-много после отечеството. Ще ти го кажа направо, па ако щеш се сърди. Не вервам некоя жена да обича да я нареждат после друго нещо – ни у Българско, ни у Влашко, нито никъде. Аз поезия не пиша, но ги разбирам работите.

Ицо, може би е по-добре да бъда после отечеството, нежели после некоя влашка фуста. Не знам какво да мисля.

Страх ме е за тебе. Тръгваш за свободата, но Иванка нема да целува портрета на тейко си, ако се нещо лошо случи. Тя се роди на 12 априлий, а ти на 20-ий замина за Русия за оръжие. Само седмица се порадва на бебето и замина. Помисли ли за сичко, преди да тръгнеш, или пак така, изведнъж…?

Знай, че черно ми става пред очите, като си помисля какво може да ти се случи. Ти не ми обади къде отиваш, но твоите другари ми обадиха. Аз разбрах на следния ден. Знаел си, че ще опитам да те спра, затуй си крил. Разчитам Войновски да ти помага, ти от пушки не разбираш нищо. Не е като да въртиш вестника.

Пиша бързо, че Иванка плаче. Пиши от Вратца  или откъдето можеш. Чакам хабер, че сичко е наред. От парахода ми написа, колкото да не е без хич. Чакам повече.

Твоя както винаги,
Венета
..
ул. Румеора № 15
Букурещ