вторник, 15 декември 2015 г.

Плюнка в лицето



Решението за скъпите винетки е взето на 27 ноември. На 15 декември те вече се продават! 

Само да ви кажа, че такива документи с холограма се отпечатват вероятно в две печатници в цялата страна. Поръчката се дава три месеца предварително. За да няма дебат в обществото, решението се огласи максимално късно, а "де факто" е било взето още в началото на лятото... Хайде разследващите журналисти да проучат на какво отгоре е направена поръчка в печатницата - три месеца преди публикуване на решението... Отново ни се изплюха в лицето!

събота, 28 ноември 2015 г.

Да спрем държавния рекет!

Пряко от мястото на събитието. Протестът срещу скъпите винетки бе слаб, като се вземе предвид броя на участвалите автомобили. Не повече от 300-400 коли се включиха в софийския поход срещу идиотската идея да се вдигнат винетките до 97 лв. догодина.


















четвъртък, 26 ноември 2015 г.

Експерти по сигурността



Виждам лавина от мнения на сънародници, които знаят какво точно трябва да направи Русия в ситуацията след свалянето на самолета. Къде трябва да удари, какви бомби да хвърли, кои договори да прекрати незабавно, как да им даде урок и т.н.

Във Фейсбук – безчет колажи с руското знаме.

Не чувствам никакъв подтик да имам публично мнение по въпроса, особено във Фейсбук. Не искам да давам мнение кой къде да удари, каква бомба да хвърли, върху чия глава да я хвърли. Не защото нямам мнение, а защото граченето в общия хор няма смисъл.

Забелязвате ли, че в България има ужасно много експерти по сигурността? Пуснете си произволен ТВ-канал между 18  и 22 часа и няма начин да не видите лицето на някой от хилядите експерти по сигурността. Те са завършили логопедия, философия или полицейска академия – това няма значение, общото помежду им е, че разбират проблемите на сигурността. Разбира се, специалистите по въпросите на Близкия Изток са далеч по-малко от тези по сигурността. (Вероятно защото трябва да знаеш поне арабски език.) Сигурността е по-лесна работа. Достатъчно е да си разглобявал „Калашников” в казармата, за да се назовеш експерт в тази област.

Е, аз не се оплаквам. Като гледам колко много подготвени кадри имаме в областта на сигурността, започвам да се чувствам по-уверен, по-спокоен.

Сега пак пускам телевизора – източник на основните ми знания за вселената.

Жестока ситуация в БНТ – призвана поради самия си статут да налага и нормите на книжовния български език, особено за онези, които се образоват единствено от телевизията. Репортерът ни съобщава, че са получили отговор от "полското военно аташе". Е, в други медии виждаме и още по-екзотични заглавия: "Военното аташе на Турция е привикан в руското министерство на отбраната."
 
Жестока ситуация.

вторник, 17 ноември 2015 г.

Котлет или Мохамед?


Ако не четете сайтове, списвани от чужденци, и ако не гледате CNN и Euronews, няма да научите и 30% от важните събития, които се случват в Европа. У нас над мейнстрим медиите е хвърлена димката на тоталната цензура, която изпуска задушлив дим – упойка за едноклетъчните мозъци, промити от едно несекващо ТВ-реалити.
На 20 юни в Братислава, Словакия, на улицата излязоха 14 000 души в знак на протест срещу току-що пристигналите 800 имигранти. Четох за това на полски сайт. Авторът уточняваше, че участниците в протеста са били предимно ултраси и националисти.  Стигнало се до сблъсъци, полицията арестувала 140 души. 

 Братислава, юни 2015 г.
Поляците също скочиха, извикаха „Не на ислямизацията!” още по-силно. През септември организираха едновременно във всички големи градове протести, за да покажат, че не приемат определената от Меркел квота от 2000 имигранти.
Надписите на плакатите говорят ясно какво послание пратиха поляците към собствените си политици, а и към фрау Меркел.


"Квота за имигранти, наложена от ЕС - НУЛА!" (Варшава, 12.09.2015 г.)
"Днес имигранти, утре - терористи!" (Варшава, 12.09.2015 г.)
 Ченстохова, 12.09.2015 г.
  „ЕС, затвори своите граници! Трябва да се помага мъдро!” 
(Ченстохова, 12.09.2015 г.)
 Гданск, 12.09.2015 г.
 При паметника на Ян III Собиески (Гданск, 12.09.2015 г.)
"Не на ислямизацията на Полша!" (Лодз, 12.09.2015 г.)
"
 "Предпочитаме котлет, а не Мохамед"  (Лодз, 12.09.2015 г.) 
На 12 септември 2015 г. в Гданск маршът на  3 000 протестиращи завърши символично до паметника на Ян III Собиески. Впрочем точно на 12.IX.  се навършиха 332 години от победата при Виена, където полски, немски и австрийски войски спират похода на великия везир Кара Мустафа и ислямизацията на Европа. Тогава папата обявява Ян III Собиески за спасител на Виена и на западноевропейската цивилизация.

Размерът на протестите в Словакия и в Полша е твърде гръмогласен, съпоставен със скромните цифри – 800 и 2000 имигранти. На един малък плакат поляк от Ченстохова е написал: „ЕС, затвори своите граници! Трябва да се помага мъдро!” Вероятно е по-добре да тичаме пред вятъра, вместо после да пъхаме карамфили в дупките от куршуми.

четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Мирно съвместно съществуване



Идете на село да видите как мирно си живеят партиите. Тези дни попаднах в село Алдомировци, Софийско, където видях как разумно хората използват малкото налично „офис пространство”. В едно стайче в центъра те са поместили всички партии! Вероятно работят на смени, за да не си пречат.

четвъртък, 5 ноември 2015 г.

Първо място за идиотизъм



Номинирам Българския хелзинкски комитет за гаф на годината - 2015: идиотско е да номинираш австралийския изкормвач Джок Полфрийман за личност на годината!

Няма как да им минат доводите – бил организирал не знам си какъв комитет за правата на затворниците.

Може Джок да е гениален футболист, готвач, шофьор, градинар, организатор на комитети, но това не променя единствения важен факт – Полфрийман уби един българин, беше осъден на 20 години и има щастието да лежи в български затвор. Точка. Бих приел да го номинират за гениалната му организаторска дейност примерно гениите от Австралийския хелзинкски комитет. Обаче да получи такова високо признание в България! Не, мерси.

Първо – каква плюнка върху паметта на убития. Второ – какъв шамар върху лицето на близките на жертвата. Трето – какъв триумф на глупостта, облечена в претенции за цивилизованост.

Да се надяваме, че Австралийският хелзинкски комитет знае правилния адрес, на който да изпрати чека с хонорара.

сряда, 28 октомври 2015 г.

Недействителни = неграмотни


400 000 недействителни бюлетини не означават, че има фалшификации, а че живеем в страната на неграмотните. Поне можем да спестим пари от т.нар. образователна реформа. Тя вече не е нужна, защото е фатално закъсняла. Вярвам, че най-големият застъпник на образователния ценз - проф. Герджиков - е напълно прав, но няма кой да приеме такъв ценз.

Кой ще отнеме правото на вот на неграмотния? Как след това ще купи глас за 30 лева?

вторник, 20 октомври 2015 г.

Имитатори



 
В търговията с бързооборотни стоки (а и в други видове търговия) не е добре да си в ролята на догонващия. Брандът „Каменица” реши да пусне на пазара конкурентен продукт на успешното пиво „Загорка ретро” с половин година закъснение.

Отделът по маркетинг получава „Слаб 2”. Новият продукт с дъх на притоплена манджа е „Каменица нефилтрирано”, което дори на лексикално ниво е провал. (Опитайте се да изговорите думата „нефилтрирано” бързо, пет пъти последователно! Аха, да, все едно сте на изпит в НАТФИЗ.)

Намерението на автора е само да коментира маркетинговата страна на новия продукт, не да сравнява вкусови качества. Може би ще направя това в отделен текст.

петък, 2 октомври 2015 г.

Атака срещу църквата от империята на Пеевски







Днес в. „Монитор”, стопанисван от Ирена Кръстева, предприе атака срещу БПЦ. Кампанията на вестника идва няколко дни след обръщението на Светия Синод по повод бежанците – позиция, която категорично не съвпада с официалната политика на правителството и с пропагандата на обслужващите го медии.

Не е трудно да събереш две плюс две, та да видиш връзката между двете неща. Сега „Монитор” иска да покаже старците от Синода и въобще българските свещеници като сребролюбци, бизнесмени, които ламтят за пари. Плитка кампания, на която вестникът отделя първа страница и фолио.

Мислите ли, че Ирена сама се е сетила за тази кампания или са й подсказали какво да пише?

неделя, 27 септември 2015 г.

Сбогом на предизборните плакати



  
24.09.2015 г.

  
26.09.2015 г.

В малкия Козлодуй, където политиката също е въпрос на дребни страсти, няма тръпка в началото на предизборната кампания. Снимах таблата, подготвени за агитационни материали – един ден преди и един след началото на кампанията. Открийте десетте разлики: няма нито един залепен плакат за нито една политическа партия или коалиция. Нито един.

Преди десет години всички щяха да са сколасали да залепят плакати, че дори вече да са скъсали тези на противника и да са изболи очите на „партийния враг”.

Това ме кара да мисля с известен оптимизъм, че ПР-практиците, които организират кампанията на всяка партия, са проумели колко архаична форма са плакатите. Толкова архаична, че не си струва да даваш пари за печат. Да не говорим за реалния екологичен ефект, ако действително има отказ от този метод за агитация. Да не говорим, че после няма да гледаме години наред разкъсани като дрипи хартии, налепени една върху друга. Отгоре – очите на Първанов, отдолу – устата на Кунева. Постмодерни колажи на глупостта.

[Не ми се иска да мисля, че всички са убедени в изхода от изборите и затова си къткат парите – и евентуалният победител, и евентуалните губещи.]

През 90-те години моя роднина от Полша ми гостуваше. Разходихме се из Враца. Тя видя огромно табло с некролози и ме попита: „Избори ли ще имате?” Беше помислила некролозите за предизборни плакати, макар и миниатюрни. Комично, но вярно.

Сега, когато голяма част от кампанията тече във Фейсбук, да печаташ плакати е като да караш първолаците да пишат с пръчка върху пясък.

събота, 26 септември 2015 г.

Кой се подразни от възванието на Църквата



 


Събудих се рано, случайно успях да видя по Нова телевизия как една истерична водеща се кара на отец Силвестър, как го хока в сутрешния блок на медията заради позицията на БПЦ по бежанския въпрос. Позиция, която не съвпада с дневния ред, прокарван нонстоп от големите медии в България.

Убеден съм, че в този случай Църквата изговори онова, което мислят миряните. 

Отец Силвестър към журналистите: „Позицията на Светия синод е много адекватна и аз напълно я споделям.” После добавя: „Църквата винаги е била стожер на народа си, винаги го е бранила.”

Отец Силвестър уточнява, че възванието не е отказ от милосърдие, а предупреждение – „да внимаваме какво приемаме, да не се случи после проблем”.

Водещата стиска микрофона, не дава думата дори на неуспешно прикачения ководещ… Той изглежда почти уплашен край нея.

Не е зле главните редактори да помолят истеричните журналистки да си пият редовно хапчетата, а не да се карат на събеседниците, които не мислят като тях.

Възванието на Българската православна църква за огромно съжаление на мейнстрим медиите за една минута неутрализира часове пропагандни репортажи, които прокарваха тези, чужди на естествения инстинкт за съхранение на нацията.

понеделник, 14 септември 2015 г.

Хич да не се връщате



От време на време някой излезе на екрана и викне: „Да направим всичко възможно да си върнем младите хора в България!”

Брей, брей! Ако ме питате мене, хич и да не се връщат. По скайпа внучетата виждат бабите. Бабите виждат внучетата. Как сте? – Добре сме. Екстра сме, баби!

Да оставим емоциите настрана, да погледнем цифрите. Нали знаете, че българите в чужбина вкупом са инвеститор номер едно у нас. Как ви се вижда статистиката за парите, които сънародниците ни пращат до роднини ежегодно?

1. Турция - 830 милиона долара
2. Испания - 198 милиона долара
3. Германия - 113 милиона долара
4. САЩ - 97 милиона долара
5. Великобритания - 74 милиона долара
6. Италия - 72 милиона долара
7. Гърция - 68 милиона долара
8. Белгия - 31 милиона долара
9. Канада - 24 милиона долара
10. Холандия - 23 милиона долара
11. Австрия - 22 милиона долара
12. Франция - 21 милиона долара
(Данните цитирани по money.bg)

Какво ще стане с България, ако всички наши емигранти някак чудодейно, едновременно се върнат тук за постоянно? Ужаст!  

четвъртък, 3 септември 2015 г.

Ислямска държава и бежанците… подмяна на истинските въпроси


Гледам различни ТВ канали, но виждам един и същи погрешен ракурс към бежанците. Преди журналистите да питат с фалцет в гласа защо Европа отказва да ги приеме, нека да попитат кой и какво трябваше да направи, за да секнат приходите за Ислямска държава.

Има само два начина да се спре чудовищния поход на джихадистите – икономически ограничения, наречете ги санкции или както ви харесва, и военни действия.

Аманпур, една от ярките звезди на CNN, води интервю с бежанец от времето на Втората световна война, оцелял в Англия. Дядо на 80 години. „Как се чувствате, като виждате тригодишното дете, изхвърлено от морската вода?” Не, мадам Аманпур, нека спрат  евтините трикове… Журналистика на ниво селска кабеларка. Не е важно кой как се чувства, а кой какво не направи, за да спре развитието на Ислямска държава още преди 2-3 години…

През септември 2014 г. световните агенции пишеха, че приходите на джихадистите са от рекет по пътищата и от 11 петролни кладенеца, които владеят в Източна Сирия и Северен Ирак. Разбира се, дори петокласник няма да повярва, че основните приходи са от рекет по пътищата. Кой какво направи, за да не може Ислямска държава да продава петрол на съседките си – Турция, Иран и Йордания? Трябва ли да има санкции за страните, които позволяват такава търговия?

Второ, ако ООН е безсилна да спре търговията с петрол, от която ИД печели по 3 милиона долара на ден, какво друго може да направи? Отговорът е ясен – трябва да има военна намеса.

Без военна намеса няма да стане. С 3 000 000 долара на ден джихадистите може скоро да си купят и атомна бомба. Тогава новините ще станат още по-вълнуващи. Нека CNN да ни припомни красивите репортажи от времето на войната в залива /1990-1991/, която проведе много скоростно Буш-баща. Показваха ни прецизни ракети, които влизаха през прозорци и поразяваха с огромна точност целите. Тия репортажи помните ли ги? Аз ги помня.

САЩ действат неадекватно. Ако претендират, че играят ролята на световен полицай, нека да я играят докрай. През септември 2014 г., точно преди 12 месеца, агенция БТА съобщи: „От 2003 г. насам Вашингтон е въвел санкции срещу над 20 души, свързани с групировката "Ислямска държава" или с предшественичката й - Ал Кайда в Ирак. В последно време към списъка са добавени още две имена, посочва Дейвид Коен, заместник-министър на финансите, натоварен с проблемите на тероризма.”

За 11 години са въвели „санкции” срещу 20 души! Леле мале! Шок и ужас.

Връщам се на репортажите за ракетите, които влизат елегантно през прозорците на врага. Ако САЩ бяха пуснали 11 ракети над 11 кладенеца, днес нямаше да имаме вълна от бежанци, детски трупове, изплували от морето, и задушени в камиони нещастници. 

Детски мечти


Анонс по bTV за новия завод за боклук: „София вече има завод за боклук. Той е последна дума на техниката, а работниците нямат търпение да започнат работа!” [централни новини, 1.IX.2015]

Разбирам, че това е „добрата новина” за целия месец (на фона на бежанците и депутатите, които влязоха в парламента под канонада от презрели домати). Хубаво, обаче цялото усилие на новинарите да вложат ентусиазъм в новината я прави комична. Млади студентки обясняват как веднага след университета ще започнат работа в новия завод. Леле мале! Усмихнати, красиви, с изписани вежди. Утре почват на боклука!

Прекаленият ентусиазъм ми идва в повече. Никое от тия момичета не може да каже, че това му е детската мечта – да работи в завод за боклук. Добрата новина… трябва все пак да идва до зрителя заснета през неутрален филтър, без привкус на предизборен репортаж.

петък, 14 август 2015 г.

Графити в София

Едно е да си автор на графити, друго е да си автор на графити с чувство за хумор. Тази снимка направих пред полицейския участък на "Раковски" в София... Творбата изпраща различно послание, разгледана в конкретния контекст.

вторник, 4 август 2015 г.

Бележка под линия



Вече ми се струва, че трябва да се промени всичко в българската граматика. Не искаме да имаме нация от неграмотни, нали? Значи е крайно време да направим проста граматика за по-прости хора.

Ако мислите, че пълният и краткият член са основният препъникамък, не сте познали.
Препъникамъни са местоименията, сложните съюзи, любимото „й”, което няма място в съществителните в множествено число…
Леле, толкова много  п р о с т о т и й  във вестниците!
Не си мислете, че медиите са оазис на грамотността.
Отдавна не са.
Ето, вестник „Стандарт” ни пита във „Фейсбук”: За кой ще гласувате?
Иде ми да им кажа – за някой грамотен, ако се появи такъв.

четвъртък, 23 юли 2015 г.

Епиграми


* * *

Някои мисли не ми дават мира.
Трябва да знаеш, че от антракс се умира.
Умира се още от скука и простотия.
Не съм от тях, как' Сийке, не съм от тия.

Д. Лъжов


П.П. Подготвям книга с епиграми.

вторник, 16 юни 2015 г.

История върху голо тяло




Една 25-годишна дама от София е решила да татуира българската история по тялото си. Започнала с розетата от Плиска. Добавила „Мизия, Тракия, Македония” на врата си, а на гърба – надпис на глаголица: „Времето минава, България остава.”

Не е ясно защо журналистът нарича дамата „момиче”. На 25 години всяко момиче е отдавна жена.

От текста, публикуван във в. „Стандарт”, се лее една възхита от решението на „момичето” да превърне тялото си в учебник по история. Сякаш ни представят нещо твърде оригинално.  Авторът пише: „Нито времето, прекарано в болка, нито похарчените пари могат да изместят обичта на момичето към България”.

Не съм лишен от чувство за патриотизъм, но смятам, че това е израз на чалга естетиката, която е облъчвала дамата през целия й живот. Тя е все пак връстник на демокрацията. Историята, сведена до клишета, манифестирани като знаци по тялото. Наниз от клишета, които не я правят „патриот”. Понеже историята е „дълга”, а тялото – „малко”, дамата ще бъде принудена да избира все по-прецизно кое да включи в своята антология  и кое да пренебрегне. [Както режисьорът преглежда 500 минути заснета лента, за да монтира 60-минутен филм.] Тя неизбежно ще се сблъска и с едно важно противоречие: някои неща могат само да се изобразят, други – само да се разкажат.

Разбира се, това е преди всичко въпрос на избор. Някакъв импулс, някаква вътрешна потребност, някакво желание да се манифестира „чувство за патриотизъм”. У мен обаче изникват още въпроси. Нямаше да се зачудя толкова, ако героят на статията беше младеж, а не дама на 25 години. Сюжетите на патриотизма по-силно лепват върху бицепсите на някой „ултрас”… Нали? Женското тяло буди интерес без помощни средства. Засилва ли се еротичното у нея на фона на „Мизия, Тракия, Македония”?