вторник, 18 март 2014 г.

Русофили-русофоби



Да благодарим на другаря Путин за всички случки, които се случиха в Крим. Благодарение на неговия сценарий за полуострова ние виждаме как скоропостижно в цялата предизборна риторика у нас се добави „руският елемент”. Ето, като машина на времето... Отново в 19 век – русофили и русофоби, сякаш четем оръфан учебник по история.

Ако не беше Володя Путин, нямаше да имаме такава интересна предизборна кампания за евроизборите. Какъв силен коз получи Волен Сидеров! Уау! Той дори обясни, че Киев бил кръстен на брата на хан Кубрат – Кий... Егати изкуствената държава!

БСП се поразцепи. Тия, които се борят за гласовете на червените бабички, играят с руската карта. Онези, които знаят, че от Брюксел ги гледат под лупа, играят с другата карта... Така Вигенин го наплюха и своите, и другите. (Не стигаше ли разбиването по линия на АБВ?)

Ние нямаме единомислие по въпроса кое е „интересно” и кое – „безинтересно” в една кампания за евроизбори. Но сега излизат въпроси... Защо никой не говори за Шенген? Защо никой не говори за еврозона? За бежанци? Наместо това се говори за Русия – за проруски, за проамерикански настроения. За други идиотизми... Подменя се истинският дневен ред с фалшив дневен ред. 

Дори изчезналият самолет не засенчи Крим... Макар че изчезна съвсем навреме... 

Така че – да благодарим на Володя Путин!

петък, 14 март 2014 г.

Пълна лудница



Петко Петков от Лясковец – българският Андеш Брейвик. Защо се стигна до убийството на барета? Кой подцени заплахата? Имало ли е грешки при планирането на акцията? – Дано да чуем някакви отговори на тези въпроси.

МВР не си е свършило работата... Не става дума за акцията днес, а за това, че ловният билет на Петко Петков е изтекъл, а пушките останали при него... Автомат, пушка, две карабини!

Трябвало да бъде принудително въдворен за лечение още преди две години, пък не го въдворили. Кой е виновен за това? МВР ли? Лудницата ли? Тогава акцията за залавянето на лудия била отменена от Калин Георгиев, главен секретар на МВР.

Някаква голяма награда в цялата история заслужава – вън от съмнение! – само директорът на училището. Направил инструктаж на децата да не играят на двора, дал указания на учителите... Подготвил се е за най-лошото, като оценил реално риска. 

Други не го оцениха.