петък, 29 юни 2012 г.

Възхвала на кюмбето



Ако някой си мисли, че повече енергия от ВЕЦ и от вятърни турбини означава по-чист въздух и възпиране на затоплянето на климата – не бъдете наивни. Научаваме с прискърбие от господина Семерджиева, че токът скача с 13 процента. Няма радост в очите на данъкоплатеца... А цели 600 мегавата нови „зелени“ мощности ще грейнат през 2013 година! Все едно сме построили един реактор и половина ВВЕР-440...

То и днес цените на тока са непосилни за бабите и дядовците, а и за много работещи българи. С новите цени, дето идат, едно ви казвам: да живее българското кюмбе! Кюмбето, с което изкарахме целия „преход“...

Уж идва зелената енергия. Залива ни със зелена светлина. Обаче ние прегръщаме кюмбето - последна утеха в зимните вихрушки. Кюмбето, което отново ще сипе пушеци, окиси и фини частици в градовете ни.

сряда, 27 юни 2012 г.

Постоянство

Eто, това са май заглавията, които се въртят постоянно тази година, миналата година, по-миналата година:

- Куче нахапа човек
- Човекът, нахапан от куче, умря
- Къща се срути и уби човек
- Топола падна и смачка автомобил
- Боеприси се запалиха в склад
- Рейс-убиец падна еди-къде си
- Запали се влак...

Тези заглавия се появявят поне два пъти всяка година. Поправете ме, ако греша.

петък, 22 юни 2012 г.

Диана Найденова – героиня на деня

Толкова много приказки изчетох за т.нар. журналистка Диана Найденова тези дни, че чак почна да ми доскучава... На третия ден дискусията стана банална – всички аргументи „за“ и „против“ започнаха да се повтарят. Това безкрайно говорене за въпросната дама я превърна в героиня на деня.

Едно е ясно: Найденова няма как да покаже от екрана нещо повече от онова, което носи. Тя толкова си може. Тия, които са я пуснали въобще да влезе в телевизията, и те толкова си могат.

Най-големият дефицит при Найденова е този, че й липсва вкус. Липсва й вкус за това кое е добра журналистика и кое – не. Добрият художник винаги знае къде минава тънката линия между еротиката и порнографията. Това знание не идва от учебника, художникът го има a priori.

В САЩ журналистите често говорят не за липса на етика или професионализъм, а за bad taste – лош вкус. Дианка може да мисли, че е българската Ориана Фалачи, но за зрителя остава само усещането за непровокирана агресия и просташко поведение... Жанрът на Диана е „викане на мегдана“.

След като бе обвинена в арогантност, продажност и липса на професионализъм, най-добрата защита за Найденова би била да пледира за невменяемост. Впрочем аз на това бих повярвал без проблем.

събота, 9 юни 2012 г.

Деривол Дизайн Уийк 2012

Вилички за хапки. СССР. Ок. 1980 г.


Щепсел за руски електрически чайник. СССР. Бакелит, порцелан. Ок. 1980 г.


Затварачка за буркани. НРБ. Ок. 1975 г.


Свещ от натурален восък. Словакия. Ок. 2000 г.

Мини стол. Канада. Около 1970 г.

Четка за обувки. Китай. Ок. 2010 г.

Добро или нищо


За бедния духом – добро или нищо.

Има си боб и си има огнище.


Спомени, гари, очи, разстояния –

бедният духом пред вас се покланя.


Опипом в мрака – нагоре, нагоре

бедният духом създава история.


После във осем: реалити-шоу.

Бедният духом заспива доволен.


Има си боб и си има огнище:

за бедния духом – добро или нищо.


19.04.2007 г.

Димитър Лъжов