понеделник, 21 май 2012 г.

Чадър

Между приятели

Автобус номер 88. Една баба среща познат връстник и го поздравява с усмивка:

„Целият български народ мизерства, а ти дебелееш!”

Мъжът има огромни мустаци като морж, средно голямо коремче.

Приема коментара като шега...

неделя, 20 май 2012 г.

Европейската нощ на музеите

Стотици посетители дойдоха в Националния археологически музей.


Гости на музея минават под копие на Мадарския конник.


Двуглав орел от Стара Загора, IX-X в.

понеделник, 7 май 2012 г.

Радой Ралин – все още „неудобен”

Някакви предварително програмирани интелектуалци от Софийския университет скочиха срещу паметника на Радой Ралин. „Откъде накъде до университета? Откъде накъде Радой Ралин?” Те не откриха имената си. Възразиха анонимно. Медиите ни казаха: възразила била академичната общност.

Общност – със сигурност. Но доколко академична?

Радой Ралин не обичаше общностите, а личностите. Неговият лирически субект ни казваше – аз съм личност, не се бой и ти да бъдеш такъв.

Не търсеше слава, а тя го намираше. Хората го приемаха като един нов Хитър Петър, който умееше да каже каквото трябва, когато трябва. Така някак си беше извоювал правото да бъде личност, че нямаше как Държавна сигурност и него да го убоде с един отровен чадър...

На много отговорни фактори им лютеше на очите от лютите чушки... Лютите чушки летяха като фин прах от комина...

Радой Ралин ни каза:

И започва прозяване...

Що? Зимен сън?

На, вижте навън:

земята скована,

небе безпросветно

и всичко безцветно.


Но дърветата умират прави,

защото живеят прави.

Те не лягат никога

пред ничий вятър.

Не обиждайте дърветата,

когато наричате хора

с епитета

„дървета”.

(„Лирично отстъпление”, 1965)

Когато бях студент, често виждах Радой Ралин в Народната библиотека. Прекарваше там часове. Говореше с хората, но май говореше повече с книгите. Мисля си – каква е тази академична общност, която не приема личността на Радой Ралин?

А какво би казал днес Радой за шефовете на катедри, шефовете на факултети, покатерили се върху купчини от доноси в ДС... Днес те са толкова високо, защото са стъпили върху раменете на подполковници...

събота, 5 май 2012 г.

Баба Иванка от Тетевен

Баба Иванка е на 88 години. Живее на двайсетина метра от манастира „Св. Илия” – в самия край на град Тетевен. Когато е слънчево, идва всеки ден да поседи до църквата. Разказва, че е дошла в града през 1941 година. Помни как се е празнувал някога празникът на Св. Илия... Много, много хора. Казани с чорба. През социализма направили почивна станция за деца досами манастира. Идвали по пет смени за едно лято. „Един автобус с деца слиза надолу, друг идва” – казва баба Иванка.