понеделник, 28 ноември 2011 г.

Знам всичко за теб

Кога е успешна стачката?

Малко като ученици в пети клас се държат в Министерството на транспорта. Ако синдикатите кажат, че не са тръгнали 250 влака, от министерството казват 210.

Винаги надолу. Като че ли има значение.

Стачката е „мащабна” и „в ход” дори ако само 50 влака не вървят...

И петдесет спрели влака пре****ат цялата система.

Може и без надлъгване, нали...

събота, 26 ноември 2011 г.

"БДЖ са българските гърци!"

Кошлуков коментира положението в БДЖ:

"БДЖ са българските гърци! БДЖ не е бюро социална заетост!"

"Средната скорост на влаковете е 44 км/ч. Ами че те ако ги асфалтират, аз ще карам по-бързо колело по тях."

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Квотата на Гоце

карикатура: Марек Рачковски


Да, това заглавие е като „Бандата на Оушън” или „Седморката на Блейк”... Ние пък си имаме „Квотата на Гоце”!

Ако се занимавах с писане на кино-сценарии, щях да направя текст, не по-малко добър от „Дванадесет разгневени мъже” – шедьовърът на Сидни Лумет от 1957 г.

Хич не се учудих от решението на Конституционния съд относно посланиците от Държавна сигурност…

Не ме учудва и това, че едва трима конституционни съдии от всичките дванайсетима изразяват особено мнение. Трябва да им кажа имената, защото достойното поведение трябва да получи похвала: Владимир Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков.

Не се чудете... Никой от тях не е попаднал в Конституционния съд от квотата на Гоце.

На българския съд обикновено не му достигат особени мнения. Хроничен недостиг на особени мнения. Помните ли Веска Меджидиева? – Онази другарка, която открадна 4,5 милиона долара от Българската земеделска и промишлена банка. Вече не помните, че въобще е имало такава банка, нали? През пролетта на 2008 г. Софийският апелативен съд постанови оправдателна присъда по наказателното дело, образувано срещу Веска. Само един съдия - Камен Иванов - подписа присъдата с особено мнение, защото прие, че 7-годишната присъда на Софийския градски съд е правилна. Веска си гледа кефа в ЮАР и в едно интервю за Дарик радио каза, че има пари, колкото да си пие кафето.

През 2011 г. само съдия Марина Михайлова от тричленния състав на Върховния административен съд има смелостта да приеме, че Доган е допуснал ситуация на конфликт на интереси.

Но да се върна към Владимир Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков. Тяхното особено мнение може да прочетете тук. От целия текст ме поразиха лаконизмът и логиката на този абзац:

„Проява на примитивен позитивизъм е поддържаното в решението разбиране, че служителите и сътрудниците на репресивните служби са упражнявали правно регламентирана дейност, макар и в условията на тоталитарен режим, което обосновава приложената към тях рестрикция като дискриминационна и противоречаща на принципа на правовата държава. Такова разбиране за правото като неутрално по отношение на общовалидните човешки ценности обезценява неговата морална стойност и извежда легитимността му само от това, че е установено от държавата, независимо от това че тя е тоталитарна по същността си и е нихилистична към човешките права.”

Съдиите убедително се позовават и на практиката на Европейския съд за правата на човека:

„От трайната и непротиворечива практиката на ЕСПЧ следва, че изискването за лоялност към демократичните принципи по отношение на държавната администрация и професиите, пряко обслужващи обществените интереси, съставлява компонент на легитимната цел демокрацията да е в състояние да се самозащитава. Многократно е развивана тезата, че такава лоялност не може да се очаква от лица, обвързали миналото си с репресивните тайни служби на тоталитарната държава. В такива случаи ограничаването на достъпа до съответните длъжности е допустимо, стига да е пропорционално в светлината на историческия, политическия и социален опит на всяка отделна държава, както и на конкретната степен на опасност за демократичните й устои.”

Българският Конституционен съд отново прие, че демократичните устои на демократичната държава не може да бъдат повлияни от хора, които са работили за запазване устоите на тоталитарната държава – с всички средства от репертоара на Държавна сигурност.

* * *

вторник, 22 ноември 2011 г.

Ковчези за домашни любимци?


Видях това чудо на един сайт за обяви...
Малко е прекалено...
Нямам предвид кутията, а кръста...

Точно обратното!

През капитализма имаше експлоатация на човек от човека.
През социализма е точно обратното.
-- Лозунг от времето на социализма

събота, 19 ноември 2011 г.

Окончателно решение на въпроса с пенсионерите!

Господин Владислав Горанов, зам.-министър на финансите, се изпусна да каже, че в кабинета са обсъждали и по-висока възраст за пенсиониране от тази, която обявиха онзиден...

Горанов: „Имаше такъв дебат, че е добре наведнъж да се реши този проблем, за да може в следващите години натискът върху бюджета да бъде по-плавно разпределен. Това, което се възприе, е издърпване на графика спрямо обсъждания през миналата година - от догодина пенсионната възраст да се вдигне с една година, а от 2015 г. да продължи по графика, разписан за 2021 г….”

Лъжов: Горанов, не одобрявам половинчати мерки. Що не дигнете пенсионната възраст на 75 години още от 2012 г.? – Окончателно решение на въпроса с пенсионерите!

петък, 18 ноември 2011 г.

Държавата е непредсказуема


Не съм фен на Първанов. Най-малко пък аз...

Обаче Първанов е прав, като критикува решението за по-висока възраст за пенсия.

Първанов:

„Държавата е непредсказуема, непоследователна при определянето на правилата в социалната политика. Това само ще ерозира доверието към държавността в синдикати, в работодатели и най-вече в гражданите.”

Да, държавата е непредсказуема. Правителството е непредсказуемо. Аз съм крайно демотивиран да плащам осигуровки, защото до моето пенсиониране ще настъпят непредсказуем брой промени... Не знам по какъв начин плащането на вноска X в НОИ и на вноска Y в допълнителен фонд ми гарантира доход Z след пенсионирането. Разбира се, за да получа пенсия Z, има едно необходимо, но не достатъчно условие – да доживея възрастта W. Междувременно две години преди моето пенсиониране ще се появи правителство R, което ще повиши възрастта на 75 г.

Хайде сега вие ми кажете каква мотивация имам да се осигурявам, като в уравнението има само неизвестни?

Аз предвидих, че България ще върви по пътя на Чехия, която увеличи възрастта за пенсиониране на 73 г. и за мъжете, и за жените. Триумф на безумието!

Смятам, че българите не са били защитени адекватно от Седмото Велико народно събрание. Конституцията от 1991 г. не съдържа думата „пенсия” в нито един текст. Член 51 ни казва, че „гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане”.

По същия приятен начин Конституцията ни казва, че гражданите имат право на „безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон”. (Дребна подробност е, че през 2011 г. дори онкоболните в България не получават безплатно лечение. Тоест, лекарствата са безплатни, ако въобще ги има.)

Тъй като думата пенсия не съществува като понятие в Конституцията, ние не знаем тя право ли е на гражданите. Тя какво е? – Благодеяние от правителството? Привилегия? Подразбира ли се правото на пенсия от „правото на обществено осигуряване”? – Защото аз мога да го тълкувам и само като право на помощи при безработица.

(Никой не е питал Конституционния съд дали правото на пенсия произлиза от правото на обществено осигуряване.)

Народните представители от Седмото Велико народно събрание ни казват в Преамбюла на Конституцията: „прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава...” Звучи малко като уводна статия от „Работническо дело”.

После са се поразсеяли... Ако чак пък толкова са вярвали в социалната държава, която ни предстои да се случи, защо не са записали правото на пенсия при основните права?

Думата „пенсия” я няма... Думата „труд” обаче е употребена 7 пъти.

Най-странното е, че Конституцията „гарантира” (как?) правото на труд, но за правото на пенсия не става дума...Дори правото на почивка и отпуск са гарантирани – в член 48.

Смятам, че трябва незабавно да се допише в Конституцията – право на пенсия, а и да се фиксира възраст за пенсия (мъже/жени), която не може да бъде променяна със закон. (Законите не могат да противоречат на основния закон.)

Предлагам например в чл. 51 да се създаде нова алинея (4), която да постанови: Мъжете добиват право на пенсия на X години, а жените – на Y години, при наличен осигурителен стаж N години.

Ал. 5. Гражданите могат единствено по свое желание да се възползват от правото на пенсия на по-висока възраст от установената в Конституцията.

Ал. 6. Правилата за събиране на осигурителни вноски и реда за получаване на пенсия се определят със закон.

Ако няма текст в Конституцията относно правото на пенсия и възрастта, когато това право възниква, тогава няма никакви пречки в закона да се запише и възраст 80 години... и 100 години... Впрочем липсата на такъв текст в Конституцията означава, че всяко правителство може да реши да наложи мораторум върху плащанията на пенсии – примерно поради световното положение...

Ако в Конституцията няма посочена възраст за пенсиониране, това се превръща във фиктивно право!

Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента. Да видим кой е по-социален...

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Новите цигари

От тази година - нови цигари, самозагасващи.
От 2020 - още по-нови, негорими цигари!

* * *

Боевски... Бразилия... Бъркотия и ала-бала!

Външният министър Младенов май е натискал в последните три седмици с всички дипломатически средства бразилците да върнат Боевски в България. Точно това би трябвало да прави един външен министър, за да удовлетвори очакванията на обществото.

Външното министерство е изчерпало средствата на дипломацията. Това Младенов не го казва.

Младенов казва, че през последните 20 години не е правено нищо, за да се развиват отношения с държавите от този регион [Южна Америка] в това отношение, така че българи, задържани там, да излежават присъдите си у нас.

От това изявление не разбираме кога точно да си ни го върнат Гълъбин: преди да му повдигнат обвинение или ако го осъдят с ефективна присъда.

Впрочем защо бразилците да създават прецедент с г-н Боевски, та да развържат ръцете на всякакви други държави да им удрят по масата - да им връщат обвинени в тежки престъпления? Ако български митничари хванат бразилска шампионка по самба с 9 кг наркотик в чантата, дали ще я пратят с първия самолет за Бразилия?

За Бразилия г-н Боевски си е просто г-н Боевски. Бразилската Темида не вижда пред името му титли и медали. Вижда белия прах. Може би вижда поредното наркомуле.

Смятам, че във Външното министерство знаят повече по случая, отколкото на медиите е позволено да напишат. На нас медиите ни пробутват пиеса в стила „Многострадална Геновева”. Ето какво ни казва сайтът www.dnes.bg:

Когато дъщерята на Боевски загубила последния си мач и двамата решили да си тръгнат за България, се оказало, че саковете им били много износени. Затова заедно с фотографа [еди-кой си] отишли в местния мол. От бразилския магазин купили три чанти, които са като комплект – всяка чанта влиза в другата. От мола обяснили, че могат да доставят куфарите в хотела и спортистът се съгласил.”

За зла беда в Бразилия продават не просто чанти тип „матрьошки”, ами ти ги дават две в едно – вземаш чанта, получаваш и 9 кг бял прах. Разбира се, Боевски не е забелязал, че куфарите са твърде тежички... Все пак той работи с далеч по-големи тежести...

Дъщерята Сара ту казва, че чантите са купени три дни преди пътуването, ту че са купени ден преди пътуването. Боевски бил казал на полицаите, че си е закупил чантите в Бразилия. Те му поискали квитанция от покупката, той обаче нямал... (Ако беше ползвал кредитна карта, колко лесно щеше да бъде!)

В първите дописки от 28 октомври се казва: „Олимпийският ни шампион е задържан заради съмнително поведение, преди да се качи на борда на полет 6826 на авиокомпания "Иберия" за Мадрид.” – Никога след 28 октомври нашите медиите не казват и дума за „съмнително поведение”. Съмнителното поведение е изчезнало. Бразилските полицаи са проверили чантите на Боевски съвсем случайно.

Медиите написаха: “Обсъжда се и вариант, при който семейството му да наеме малък апартамент в Сао Пауло, в който Боевски да може да бъде пуснат под гаранция.”

Извинете! Зад безличния изказ „обсъжда се” медиите ни казват, че правителството обсъжда такъв вариант. Защо всички граждани на България да платят гаранцията му, а на всичко отгоре да му наемат и апартамент, па бил той и малък? Това е цинизъм!

И накрая:

Скъпи българи, братя и сестри! Пътувайте за Бразилия с нови чанти и куфари, закупени от родината! Пазете си касовите бележки!

Скъпи бразилци! Ако Гълъбинчо е невинен – върнете ни го с първия полет! Ако е виновен – дръжте си го. Нашите тюрми са препълнени и без него.

вторник, 15 ноември 2011 г.

Аксиома на Лъжов

Коментаторите в българските блогове са анонимни.
Ако не са анонимни, те са казват Петър Петров и Георги Иванов.

петък, 11 ноември 2011 г.

Приемственост?

Моля Георги Първанов да спре да повтаря, че очаква да има "приемственост". Ако българите искаха приемственост (на неговия стил, на неговите методи) - резултатите на балотажа щяха да бъдат съвсем други...

Съвсем други.

Управлението на тройната коалиция направи думата коалиция мръсна дума.
Управлението на Гоце изпразни думата приемственост от съдържание.

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Престъплението „подкуп” в България – хроника на демократизацията

Преследването на корупцията става по различен начин в различните общества. Някои общества насърчават корупцията. Други се опитват да я изкоренят. Трети се опитват да покажат, че уж я изкореняват.

Графика 1

Престъпления, завършили с осъждане, 1989-2010 (Подкуп)


Графика 2

Общ брой дела за подкуп към брой дела, завършили с осъждане (2004-2010)


Графика 3

Тежест на присъдите за престъплението „подкуп” – според съдебната практика (2004, 2007, 2010)

Направих си труда да издиря в таблиците на Националния статистически институт данни специфично за престъплението „подкуп” – да видя броя на осъдителните присъди по години. Започнах това дирене с очакването, че броят дела, завършили с присъда, ще бъде малък като цяло, на фона на това, което обществото „знае”, че се случва... Очаквах освен това да видя и движения на кривата, които да покажат връзка между процесите в обществото и броя присъди, както и връзка между това кой е на власт и броя присъди.

При престъплението подкуп имаме както „търсене”, така и „предлагане”. Законодателят е дал еднаква тежест както на страната, която търси, така и на страната, която предлага. (Чл. 301 и чл. 304 от Наказателния кодекс позволяват и за двете страни до шест години лишаване от свобода и глоба до 5 000 лева.)

Законодателят е бил наясно, че преследване няма как да има, ако една от страните не даде сигнал. Поради това законът казва: Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта (чл. 306).

Броят дела, завършили с присъди, може да ни покаже доколко престъплието подкуп е във фокуса на общественото внимание, доколко има нетърпимост към това явление, както и доколко има „разведряване” и отнемане на страха, който в квази-демократични общества води до нисък брой съобщени престъпления... (Да не забравяме, че при подкупа има извършено престъпление при поискването, не само при получаването на „дар или каквато и да е облага”, респективно – при предлагането, не само при предаването...)

Разбира се, националната статистика дава количествени данни. От броя дела ние не знаем дали става дума за милиционер, който е взел 20 лева, или за подкуп доста над 20 лева - на съдия, прокурор и т.н. Не разбираме от тези данни и от коя страна на уравнението предлагане-получаване стои осъденият... В този смисъл броят присъди не е показател за работата на съда, а по-скоро за нивото на търпимост към корупцията. За периода 2004-2010 г. имаме и данни за общия брой дела за подкуп към броя осъдителни присъди. Виж Графика 2. [За годините 1989-2003 г. НСИ ни дава само данни за завършилите с осъдителна присъда дела, тъй че няма как да се направи сравнение: общ брой дела за подкуп към броя завършили с осъдителна присъда. Би било твърде порочно да кажем: по-ниският брой присъди означава лоша работа на съда, ако не разполагаме и с общия брой дела. Дори в този случай има променливи, които могат да водят до различен изход на всяко дело – на първо място качеството на доказателствения материал.]

В Графика 1 виждаме, че броят присъди през последната „тоталитарна година” е бил 92, през първата „демократична година” достига до 110, а през 1991 г. рязко е паднал до 24. През първите години на раздаване на куфарчета и всякакви мутренски групировки текстовете за подкуп са били просто добри пожелания в книгата „Наказателен кодекс”... (Ако се чудите защо през 1990 г. все още има сравнително висок брой осъдителни присъди, то е защото през 1990 г. са довършени дела, започнати вероятно през 1988-1989 г.)

Ако може да се говори за „ниво да присъдите”, тогава нивото от 1989 г. е повторно достигнато едва през 2007 г. и надвишено само през 2009 и 2010 г. Това не би ме тревожило никак, ако субективното ми усещане също говореше за никаква или ниска корупция през 1991-2004 г. (През 2005 г. броят отново върви нагоре.)

Можем ли да кажем, че през 1991 г. страхът от репресии от страна на тоталитарната държава е изчезнал, но едновременно с това е настъпила и висока нетърпимост към предлагането и вземането на подкупи... живо изразена с едноцифрен брой присъди веднага след падането на комунизма.

Или обратното – практиката на даване и искане е довела до равновесие, при което страните не са имали причина за недоволство и са бетонирали тази практика като modus vivendi.

От данните на Статистическия институт можем да видим все пак как съдът работи, да разберем с каква строгост се прилага законът, с каква тежест са присъдите (Графика 3.)... Тоест, ако общият брой дела за подкуп, отнесен към броя осъдителни присъди, не е показател за качеството на работа на съда, прилагането на присъди (тежестта) е показател... При горен праг от 6 години, съдебната практика се е ограничила до присъди от 6 м. до една година, от една година до три години, и едва по една присъда годишно в диапазона 3-5 години.

Храна за размисъл: в някои особени случаи (чл. 301, ал. 3, чл. 304а) законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 10 г. и глоба до 15 000 лв., а в чл. 302 т. 4(б) -- лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Последното, най-тежко наказание, е за престъпление, извършено от длъжностно лице при подкуп в „големи размери” или при рецидив.

За времето, за което разполагаме с данни (2004-2010), присъда над 5 години за подкуп не е издавана нито веднъж от нито един съд...Или в България няма корупция в големи размери, или се играе само с малки суми, но редовно... Или просто си пуснете фолк-канала и чуйте песента „За милиони няма закони, за кокошка няма прошка”...

Като контролни променливи в Графика 1 включих динамична крива за две престъпления, при които разследването започва по друг начин и не зависи от това дали някой е подал сигнал. Такъв тип престъпления, които е трудно да бъдат „потулени”, скрити... Дори ако приемем, че през годините в броя умишлени убийства и в броя палежи има флуктуации, все пак не би трябвало да виждаме огромни скокове в кривата... (С други думи, обективната манифестация на престъплението „умишлено убийство” е твърде „видима”, за да се стигне до нисък брой присъди, изразен в едноцифрени или двуцифрени числа.)

Дали е преувеличение, ако допуснем на база на нашия всекидневен емпиричен опит, че за една година в България се случват много повече „подкупи”, отколкото „палежи”?

Струва ми се, че е рано да коментирам по-високия брой присъди за подкуп през 2009-2010 г. ... Но се изкушавам да го направя.

сряда, 9 ноември 2011 г.

Епистоларната проза – жив израз на народните чувства

Запорожките казаци пишат писмо на турския султан, Иля Репин

Жителите на Катуница, като виждат как се развиват нещата у нас, търсят спасение и подкрепа от новия голям брат. Пишат писмо до посланик Уорлик – да го уверят в своите отлични почитания и да подирят силната му дума.

Уважаеми г-н Уорлик,

От името на жителите на село Катуница най-искрено Ви благодарим за проявената от Вас позиция. Ние виждаме във Вас един от малкото светли лъчи чрез, които може справедливостта да възтържествува. В същото време ни е болно, защото нито един български държавник през 20-те години на прехода не поиска да вникне в проблема камо ли да го разреши.Кирил Рашков за тях беше "кокошката със златните яйца". А той през цялото това време всячески показваше, че е над закона и на него всичко му е разрешено, смазваше всеки, който се осмеляваше да иска справедливост. Само ние хората от Катуница знаем на какво бяхме подложени през всичките тези години. Затова Вашата подкрепа е безценна

БЛАГОДАРИМ ВИ

PS. Винаги ще бъдете добре дошъл в Катуница
.

(правописът – без поправки – Д. Л.)

Уорлик предизвика бурно одобрение сред катунчани и даде повод за писмото, като за втори път тази година заяви, че у нас има две правосъдни системи:

„Как може един човек и неговите деца и внуци да останат над закона, да не плащат данъци, как се случва това. Не бих се примирил с такава ситуация, не обвинявам българските граждани, които излязоха на протест, но нека хората да не поемат правосъдието в собствените си ръце. Но на хората им е омръзнало и цар Киро не е единствен случай. Преди време казах, че в България има две правосъдни системи. Ако си достатъчно богат и властен, правилата може и да не се отнасят до теб - за това казах, че има две правосъдни системи в България и Катуница е пример за това”... (предадено от сайта Под тепето)

събота, 5 ноември 2011 г.

Galabin, you are alone!

Карбовски пуска в своето ток-шоу опечалената съпруга на Боевски, която подсмърчайки съобщава, че събира пари – да иде при съпруга си в Бразилия и да наеме адвокат. Карбовски дава и специална банкова сметка...

Аз не знам при толкова много неизвестни в цялото уравнение дали и един българин ще даде пари по сметката. Нашите медии някак не успяват да ни кажат – два килограма или девет килограма? Информационно затъмнение... Уж тия девет кила били теглото на кокаина, премерено с куфарите??? – Тия бразилските полицаи били хептен балами, бе! Ама и ние, читателите, не ядем доматите с колците...

Да предпоставим, че поне 2000 българи всяка година посещават Бразилия – спорт, бизнес, фиеста и т.н. И се случи невероятното – някакви трафиканти набутали кокаина в куфарите тъкмо на Гълъбин Боевски в багажното отделение, след предаване на багажа...

Мислите ли, че в Бразилия не знаят кой е арестуваният българин? Знаят, знаят. Но там явно не знаят, че законът трябва да се прилага с двоен аршин. Ако аз блъсна човек – отивам в затвора. Ако световен шампион блъсне човек, получава условна присъда.

Бразилските юристи да изкарат един crash курс в България!

Galabincho, you are alone.

петък, 4 ноември 2011 г.

В механата


В механата
Хр. Ботев
-- Във вид на облак от думи

Пръстови отпечатъци


Аз приемам, че ограничаването на валидните знаци за гласуване само до „X”, съчетано с изискването за цвят е своеобразен образователен ценз. Впрочем един глас в мен казва: това е неправилно, това повишава вероятността слабо грамотните и неграмотните да се разкарат до секцията, но да не успеят да гласуват „де факто”. Друг глас в мен обаче казва: трябва ли напълно неграмотните да гласуват въобще?

Ако бях Бойко Борисов, щях да кажа: в отговор на обвиненията заявяваме, че на следващите избори ще се допуска гласуване само с пръстов отпечатък. За целта във всяка кабина се забранява внасянето на химикалки с всякакъв цвят. В кабините за гласуване ще има само тампони с мастило и пешкир за изтриване на пръстите.

Върху интегралните бюлетини се отпечатват в следния ред само тези атрибути:, квадратче за гласуване, до него – цветна снимка в паспортен формат на кандидата 2 x 2.5 cm, името и фамилията на кандидата.

Избирателят може да постави по свое желание отпечатък от всеки пръст на ръката или крака си в желаното квадратче и/или върху снимката, по възможност без да напуска рамките на квадратчето/снимката. При излизане от квадратчето, при броенето комисията определя с помощта на мерителна линийка дали отпечатъкът е по-близо до клетка A или клетка Б, и зачита гласа за съответния кандидат.

Невалидна е бюлетина само в четири случая:

(А.) има разминаване – отпечатък върху снимка X и друг върху квадратче Y;

(Б.) избирателят е поставил отпечатъци на три и повече възможни места в бюлетината;

(В.) отпечатъкът е равно отдалечен от две съседни квадратчета (снимки) и комисията не може да определи преференцията на избирателя;

(Г.) избирателят е използвал пишещ инструмент за поставяне на знака (химикалка, молив, флумастер, четка за рисуване и др.).

Поставянето на отпечатък върху снимка X и квадратче X не прави бюлетината невалидна.

С тези мерки броят на невалидните бюлетини значително ще бъде намален.

(Системата е изпитана в Бутан, Бурунди, Сомалия и Пакистан под наблюдението на международни наблюдатели.)