неделя, 31 юли 2011 г.

Формула за успешен сценарий a la Hollywood

Настоящият синопсис е използван за създаване на автоматична програма за писане на сценарии, за да се направи високо-производителен трудът на сценаристите в цял свят. Авторите предварително дават имена на героите, а компютърът прави останалото...

Животът изглежда перфектен за …................. до момента, когато жена му ................. попада в................................ и е арестувана за ............................, което тя твърди, че ..................................

............................. се грижи за три деца сам, докато ......................... несправедливо е осъдена и тикната в....................... Той прави всичко...........................
,за да докаже.................................на жена си.

.............преминава през заплетени................, преодолява всички...................., дори когато няма голям шанс за успех.

Накрая той успява да................... и доказва, че.....................е била напълно невинна.

събота, 30 юли 2011 г.

Дали "кризата" си отиде?


Бивш "бутик"... 30 метра от бул. "Витоша"...

Олимпиада!

Праг мой


Преди време Радой Ралин написа: „Език мой, праг мой.”

Тук-там от време на време някои журналисти ме учудват, да не кажа отчайват с пълна липса на усет за езикова логика.

Вестник „Сега” ни казва на първата страница: „Кризата на имотния пазар свършва – цените падат, но продажбите растат.”

Вероятно журналистът е искал да каже „цените падат, продажбите растат” или „цените падат и продажбите растат”. В този случай, ако на всяка цена искаме да използваме съюз, би трябвало да използваме съюза „и”. Също така бихме постъпили в изречението „Включих котлона и тиганът е горещ” или в изречението „Гаджето ме напусна и аз съм тъжен”.

Има нещо сбъркано в логиката на изреченията „Гаджето ме напусна, но аз съм тъжен” или „Включих котлона, но тиганът е горещ”.

В случая с имотите езиковата логика произлиза единствено от икономическата. Пример за нерационално поведение на субектите би било, ако цените падат и продажбите падат. Също така "сбъркано" би било, ако цените растат и продажбите растат.

Статията е подписана от „екип” на вестника. Надявам се екипът да включва по-малко от половината журналисти на изданието.

България: дела и документи

"Земеделско знаме" 3 февруари 1987 г.

Времената се менят, но важните повели са все същите...

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Без срам, без свян

..."Вън на НАТО!"

Първанов налага вето върху Закона за дипломатическата служба.

Не е съгласен бившите агенти на Държавна сигурност да се върнат в България... Смята, че министърът на външните работи иззема правомощия на други институции: разбирай - Белия дом.

За Първанов подстриганите права на агентите са пример за „примитивни противопоставяния”...

В случая с Доган и прословутия хонорар само най-мислещите усетиха конфликт на интереси. (Съдът не ги усети.) Но при Първанов и закона за дипломатите конфликтът е ясен. Самият той ДС-агент, какво може да каже за закон, който подрязва крилете на агентите?

Как пироманът би приел закон за защита на горите от пожар?

Как педофилът би приел закон за химическа кастрация?

петък, 15 юли 2011 г.

ЦИК – очаквайте скоро по екраните в страната




Струва ми се, че Централната избирателна комисия подхожда към изборите наесен като към увеселително парти.

Не, не е вярно. Дори ако правя парти, планирам по-раничко конфети, кейтъринг, осветление, оркестър...

ЦИК за тези избори са направили един уникален уеб-сайт, който повече обърква, отколкото ориентира граждани, кандидати за кметове, журналисти и т.н.

До изборите остават 3 месеца, до началото на регистрацията в ЦИК остават 10 дни. По-малко информация от този сайт може да съдържа само една бяла, празна страница.

Под рубриката "Контакти" ЦИК ни казва: “очаквайте скоро”.

Под рубриката "Регистрация": “очаквайте скоро”.

Под рубриката „Изборни книжа” – произволно изсипан списък от 104 документа. Още не е късно (дано някой от ЦИК прочете това) да си организират тези 104 документа в подрубрики: За кметове; За общински съветници; За президент и вице-президент; За инициативни комитети; За общинските комисии и т.н.

Хаосът е пълен и ако се зачетете в самите документи. ЦИК са включили в образеца за подписка за независими кандидат-кметове име, постоянен адрес, ЕГН, номер на лична карта и подпис. Обаче в Решение No.29 от 14 юли 2011 г. за проверката на тези списъци няма и дума за графата "номер на лична карта". Ако номерът на личната карта не подлежи на проверка от ГРАО, защо изобщо да се събира от гражданите?

В най-добро положение са кандидат-президентите. Зад тях стоят щабове, пълни с майстори-юристи и какви ли не социолози, орнитолози, агитатори, спецове по черен пи-ар.

Обаче на кого да разчита един кандидат-кмет на малко село, ако зад него стои щаб от 2-ма приятели, които не могат да го ориентират в хаоса от документи?

На фона на хаоса всъщност е най-лесно да си избирател. Не е нужно и не бива да четеш сайта на ЦИК. Накрая отиваш да си нарисуваш хикса пред оня кандидат, който е опекъл най-вкусните кебапчета.

понеделник, 11 юли 2011 г.

Отровно!





Би Ти Ви показа най-неудачната инфографика в репортажа за пътния инцидент и разлива на отровното вещество стирол край Дебелец.

Би Ти Ви изрисува при мястото на катастрофата знака за радиация, като че ли там са открили атомна бомба. Можеха да покажат просто знака за отровно вещество... който е доста различен.

Ако художникът-график е направил през пръсти графиката, къде спеше редакторът?

четвъртък, 7 юли 2011 г.

БДЖ не знае какво иска, но го иска настойчиво

Из новините:

„БДЖ иска билетите да поскъпнат с около 5%”

БДЖ никога не са имали адекватна политика по цените. Тъй като толкова много парадират с т.нар. социална функция, нека да увеличат с 2% цените за втора класа, да увеличат с 8% цените на първа, да добавят специални вагони "бизнес класа", да сложат вагон-ресторант във всеки влак с маршрут над 100 км... Да осигурят Wi Fi, вода и салфетки в тоалетните... Поне да се опитат да заприличат на фирма от 20-ти век, не от 1890 г. Те вървят във всяко отношение с 50 години назад. Последната жп-фирма в Европа, която забрани пушенето, и то след като изгоря влакът Кардам-София.

Разбира се, на опашката за държавни субсидии БДЖ стои най-отпред.

Ако Вазовият дядо Йоцо можеше сега да зърне БДЖ, щеше да разбере, че възторгът му е бил напразен.

сряда, 6 юли 2011 г.

Студио Х

Представям си какво мнение имат за нас във Венецианската комисия, щом ни препоръчват "мащабна образователна кампания" за знака Х, с който ще се гласува наесен.

Може и да не е приятно някой отвън да ти каже, че народът ти е неграмотен, ама е вярно...

Мисля си за тия граждани, които имат проблеми със знака Х... Ако наистина имат проблеми с буквите, може би е по-добре за България те да не гласуват?

вторник, 5 юли 2011 г.

Закон лични данни не пази





Българското народно събрание прие през 2002 г. Закон за защита на личните данни. Той е бил поправян вече 11 пъти. За всички е ясно, че трябва нещо повече от закон, за да проработи законът...

На първо място – трябва една философия, общо разбиране и вероятно „вътрешно чувство” коя част от данните са лични. Тоест, това е онази страна, която е свързана с нагласите в обществото. Липсата на дистанция в буквалния смисъл издава липсата на усещането за „лично пространство” въобще. Ако пътувате в трамвая или чакате на опашка в магазина, ще усетите каква част от пространството ви е отредена като „лично” пространство... На Балканите като че ли само ушната кал е строго лична...

На второ място е нужно да се ограничи във всяко ведомство безразборното събиране на ЕГН и какви ли не други данни. Веднага ви давам пример: за да получа препоръчано писмо от пощата, служителката ми иска личната карта и записва в омачканата си тетрадка ЕГН, адрес и три имена. После се подписвам. Какво се случва с тази тетрадка, когато се запълни? Има ли процедура за унищожаване? Колко дълго се пази и при какви условия? Централният офис осигурява ли „шредери” за всеки клон на пощите?

Наскоро бях в един от софийските офиси на Националния осигурителен институт (бул. „Стамболийски”), където бяха окачили попълнена бланка с реални имена, адрес, домашен телефон, мобилен телефон и, разбира се, единен граждански номер. За да не се излъжете да препишете чуждите лични данни в своя формуляр, отгоре с дебел флумастер бяха написали „образец!”.

За служителите от НОИ вероятно надписът „образец” е едновременно „защита на личните данни” и предупреждение да не препишете чуждите имена автоматично. Пускам снимки от този „образец” – истински образец за пълна липса на усет по отношение защитата на личните данни. (Имената, адресът и телефоните са заличени от мен.)