понеделник, 30 май 2011 г.

Тополите

Из Уикипедия:

„Като дърво за украса на парковете и за укрепване на бреговете край реките, тополата намира широко приложение. С кората и клонките боядисват вълната в тъмнокафяв цвят. Пъпките и листата се използуват в народната медицина. От дървесината приготовляват медицински въглен.”

„Семето е обвито със снежнобели власинки, които му помагат да се разнася надалеч от вятъра.”

Мерси и за семето, и за власинките на тия „специалисти” по озеленяването, които преди 30 години са насадили из целия град тополи. Ако приемем доста консервативно, че в София растат 30 000 тополи, средно високи 25 метра, и всяка дава около 1 кг пухчета, значи всяка пролет над града летят 30 тона власинки...

Като пиша тези редове, из стаята ми летят няколко такива...

Преди три години една изкуфяла топола падна и смачка три автомобила на паркинг, който е само на 15 метра от моя дом. Аз се прибрах привечер от работа и си помислих, че в почивен ден и моята кола щеше да е там...

Истина ви казвам, ще гласувам за този кмет, който обещае да отсече всички тополи в града.

Песни и танци в село Бистрица





Фестивалът в село Бистрица... Наслушах се на хубава музика и се нагледах на шарени носии...

събота, 28 май 2011 г.

В детската градина

Кандидатът за кмет от СДС Владимир Кисьов казал, че „заможните родители трябва да плащат по-висока такса за детска градина”.

Това мога да го очаквам от някой кандидат от БСП, но не и от дясна партия. Кисьов си е обогатил репертоара с реплики от левия речник, за да докаже и на себе си, че левият популизъм привлича гласове...

В крайна сметка детската градина предлага услугата „гледане на дете”, която е еднаква за всички деца в градината. Няма логика по-богатият да плаща повече за една и съща услуга. Ако богатият плаща повече, той би трябвало да поиска за рожбата си вип-легълце, вип-храна, вип-цукало и т.н.

В момента пазарът предлага всичко – частни бавачки, общински градини, частни градини и вероятно parent pools, където родители се редуват да гледат децата си в групи.

Ако Кисьов е прав, тогава защо общината под негово ръководство да не предложи и по-скъпи билети за автобус за по-заможните граждани? Или по-висока цена за градски тоалетни (плащаш таксата, след като покажеш фиш от заплата)? А по-висока такса за синята зона за по-заможните граждани?

четвъртък, 26 май 2011 г.

Параноята на прехода



Съвременна българска архитектура. 90-те години на XX век.


Сградата на тази снимка е построена само на 50 метра от 4-то РПУ в София, в квартал Лозенец.

Собственикът от първия етаж си е оставил мини-терасата супер „необезопасена”. Обаче комшиите от втория и от третия етаж са се обезопасили с прекрасни решетки, които правят гледката отвътре навън неописуемо красива, мисля си...

Апаши отворили апартамента на президента Стоянов на улица „Кузман Шапкарев”. Случката станала на 21-ви или 22-ри того. Майсторски изгасили СОТ-а, отворили две врати и влезли... От президента откраднали три маркови часовника.

През 2009 г. пак така апаши влязоха в апартамент на политика Евгений Бакърджиев и му взеха 180 000 евро, 20 000 лева, пистолет и злато. (Ето, човекът още тогава е знаел, че не е надеждно да си оставяш парите в трезори. Държал си парите у дома.)

Аз с насмешка и със съжаление снимах тези прекрасни решетки, каквито няма дори арестът на 4-то РПУ. От друга страна си мисля, че доста хора живеят с постоянния страх, че ще бъдат ограбени и тяхната параноя е добила сериозни психиатрични измерения.

сряда, 25 май 2011 г.

Неизвестен извършител?

“Софийската градска прокуратура започва разследване, засега срещу неизвестен извършител, за проповядване на етническа омраза. Това съобщи градският прокурор на София Николай Кокинов и уточни, че с разследването ще се заеме Националното следствие.”

Моля, обяснете ми как може омразата, документирана от десетки фотографи и оператори, и наблюдавана доста безпомощно от десетки полицаи, да бъде с неизвестен извършител?

Неизвестен е извършителят, който открадна три часовника от апартамента на президента Петър Стоянов – след като е обезвредил СОТ-а и е отворил две врати.

Дали наистина за Кокинов носителите на етническата омраза са неизвестни?

Освен това аз имам две уточнения. Първо, да проповядваш омраза, означава да говориш с омраза (hate speеch). Второ, да биеш хората с юмруци и с дръжки на знамена е повече от проповядване – това е престъпление от омраза (hate crime).

Изменения и допълнения

Очаквам Парламентът да приеме измененията в Закона за дипломатическата служба, които ще забранят на сътрудници на Държавна сигурност да стават посланици и консули. Тогава дори агентът-президент няма да може да заобиколи закона.

Това ще създаде интересна ситуация, според която бивши агенти на ДС могат да бъдат президенти на републиката, но са негодни за посланици.

Не е ли време и за поправка в Конституцията в частта, определяща избора на президент?

сряда, 18 май 2011 г.

Избори 2011... дипломатите и лустрацията (3)

В шести клас учителката по история ни учеше за ролята на марксизма и за социалистическата революция. Тя казваше: „Работникът няма какво да изгуби освен двете си работни ръце.” Тя разперваше ръцете си с известно чувство за драма.

През 1989 г. въпросът щеше да звучи примерно така: Какво може да изгуби БКП, освен своята ръководна роля?

А какво може да изгуби агентът на Държавна сигурност, ако всичката помия излезе наяве?

Ако преди 20 години имаше достатъчно смели лидери и всички пипала на Държавна сигурност бяха отрязани, ние щяхме да преживеем един по-безболезнен преход. Нашата неспособност да създадем „гражданско” общество без комплекси и без страх бе наказана с ненужно удължен и мъчителен преход.

Какво прави едно тоталитарно общество?
А. Колективно поощрява („Слава на КПСС!”)
Б. Колективно заклеймява („Смърт на американските агресори!”; „Тук живее кулак – народен враг!”)
В. Колективно мълчи под страх от санкция („Вчера май са застреляли Горуня, ама не разправяй пред никого!”)

Какво прави гражданското общество?

А. Колективно поощрява („НАТО е наш стратегически партньор.”)
Б. Колективно заклеймява („Не на скъпия бензин!”)
В. Колективно дискутира без страх от санкция („Трябва ли да се случи приватизация на БДЖ?”; „Защо министърът си подаде оставката?” И т.н.)

Всички опити за дискусия на тема „Държавна сигурност” бяха потушавани с два аргумента от наследниците на БКП. Първо, защо сега този реваншизъм? Второ, опитите за лустрация нарушават конституционните права на агентите от ДС.

Искам да ви припомня, че основната свидетелка по делото за лагерите Надя Дункин бе намерена убита „с тъп предмет” в жилището си на 13 септември 1994 г. От дома й не беше изчезнало нищо... Аз познавах Надя Дункин. Тя беше прекрасен човек и това е най-малкото, което може да се каже за нея. Убийците не бяха намерени, а вероятно и не бяха търсени.

Някъде прочетох, че ако наредим всички досиета от архивите на ДС едно до друго, ще получим редица от 20 километра.

Пътят към ада е постлан с досиета от ДС.

вторник, 17 май 2011 г.

Знаете ли Български?

Честно ви казвам, че няма никакво значение какво точно ще се падне на матурите по български, защото винаги има вълна от недоволство.

Ето, ако се падне „Книгите” от Далчев, казват: Този Далчев е много философски, децата не го разбират.

Ако се падне Вапцаров: Защо карат децата да пишат за комунисти, трябваше да се падне Вазов.

Ако се падне Вазов: Ама децата не го разбират Вазов, той пише на много архаичен език.

А най-често формулата на недоволството е тази:

„Всичко друго чете синът ми, само не прочете ...” (Вазов, Ботев, Далчев, Вапцаров, Йовков, Елин Пелин – оградете подходящото)

понеделник, 16 май 2011 г.

Избори 2011... дипломатите и лустрацията (2)



Вярвам, че лустрацията е закъсняла, дори ако се случи днес. Имам предвид усилията на министър Младенов да измете ченгетата на Държавна сигурност от външното министерство. В същото време вярвам, че лустрацията трябва да се случи ДНЕС.

В коментарите из Интернет внуците на активните борци написаха: „Голяма работа, това си беше почти задължително”... Помните ли какво ни каза преди години Добри Джуров – времето беше такова.

С този лаф можем да оправдаем всичко – лагерите в Белене и Скравена, лагерите в Треблинка и Освиенцим... Сталин и Хитлер... всяка война и всяко убийство.

Такава е логиката на активните борци. Логиката на демократите днес е друга.

Опитите на БСП и на техните говорители да поизбелят образа на агентите на ДС са комични.

Не се гордея, че моят президент е бил агент на Държавна сигурност, макар че той приема всичко с усмивка... било за ловните приключения, било за неговата съпричастност към ДС. В биографията на моя президент има епизоди, които будят всичко друго, но не и усмивка.

Българската поетеса Блага Димитрова написа през 1989 г. в едно стихотворение:

Никой не минава гратис
през живота си.

Име, дарба, чест на търг
разпродаваш ли...

Изоставяш ли в беда
сам приятеля...

И кривиш ли си душата
според вятъра...

Рано или късно идва
равносметката.

На челото ти клеймо
е белязано.

Всяка дума, всеки жест
е завинаги.

Трябва да се разплатиш
в брой със себе си.

Няма светло бъдеще
с тъмно минало.

(6.12. 1989 г.)
--- следва продължение

четвъртък, 12 май 2011 г.

Лъжовизми

Избори 2011... дипломатите и лустрацията



Много е хубаво да се намери някой, събрал навреме достатъчно смелост, да извади наяве тъмното минало на светлите образи, тъй щото да не си изберем президент-сътрудник на Държавна сигурност още веднъж.

Вестник „Дума” дигна врява до небето отново след искането на министър Младенов да се наложи лустрация върху ченгетата от Държавна сигурност.

За БСП думата лустрация е по-мръсна дори от думата монархо-фашизъм.

Лустрацията трябваше да се случи бързо и без компромиси още през 1991-1992 г., но тогава дори демократите правеха големи компромиси и на сцената нямаше истински реформатори. Оказа се, че дори в кабинета на президента Желев е имало шестима бивши сътрудници на Държавна сигурност. В кабинета на Стоянов – четирима. В кабинета на Първанов – 12 (като броим и Първанов).

Дванадесет е библейско число...

Казах преди и пак казвам – Първанов направи истински ренесанс на Държавна сигурност в администрацията си.

Лустрацията трябваше да се случи в началото на 90-те години и да обхване областните и общинските администрации, ръководството на БАН, Народната банка, държавните университети, министерствата и т.н. Ние показваме на себе си и на света що за държава сме и по това, което нямаме смелост да направим.

Лустрацията днес има смисъл, но само ако се случи „днес”. След 10 години няма да има смисъл, тъй като по пътя на биологията тези ченгета ще си отидат... Тогава те ще напишат в мемоарите си, че са моралните победители, които са дали много на Народната република, а после са строили и демократична България. На тяхно име ще кръстят булевардите, които водят към Брюксел.

Любим аргумент на социалистите е този за „противоконституционност”. Тогава защо западните демокрации (САЩ, Великобритания, Франция) проведоха дълга програма за денацификация в Германия и Австрия след 1945 г., обоснована и със закон?

В началото на 1947 г. съюзниците са държали в плен 90 000 нацисти, а на 1 900 000 е било забранено да работят каквото и да било, освен физически труд.

Не е имало и един случай на посланик от режима на Хитлер, който поради високите си способности да е бил оставен на работа и след 1945 г. Никой не е казал, че посланиците на Хитлер са некадърници, но и никой не е искал да работи повече с тях... Нарушени ли са били техните граждански права?

Денацификацията е струвала милиони долари на западните демокрации, а резултатите са идвали бавно-бавно. Едно проучване на САЩ от 1952 г. показало, че 37 процента от германците вярвали, че Германия си била „по-добре без евреите”. Пак тогава 25 процента от запитаните изказали положително мнение за Хитлер. (Да не си помисли някой, че правя аналогия с носталгията по Живков и новия фолклор... „При Тошо не беше лошо.”)

Не е ли странно, че в нашата страна споровете около бутането на соц-паметниците вървят с пълна сила – еднакво силно днес крещят и бранителите, и противниците. Но няма истинска дискусия за рожбите на Държавна сигурност, които са писали доноси за съседите и приятелите, а днес строят живота нов. Досиетата им са прочистени, останали са по-безобидните картончета...

(следва продължение)

вторник, 10 май 2011 г.

Последната световна война



Снимка от моя личен исторически архив. Снимката е от 3 май 1940 г., направена до линията „Мажино”. Френски войници позират с част от свален немски самолет. В инсигнията се виждат дупките от куршуми. Публикува се за първи път в България. (Репродукция от оригиналната снимка – Д. Лъжов)

сряда, 4 май 2011 г.

Погнусата

Това е някакъв особен вид социална патология... Тази търпимост към ченгетата от Държавна сигурност, които са си все така нагли, уверени, непоколебими, напористи, с психика на комсомолски секретари... Те не са си подвили опашките. Размахват си опашките, навират опашките си в лицата ни...

Те дадоха всичко от себе си за Народната република. Сега искат да им повярваме, че дават всичко от себе си и за Републиката.

Гледам едно видео от Би Ти Ви, в което президентът Първанов със залепена усмивка се учудва защо изобщо има драма с посланиците, които са работили преди за Държавна сигурност.

При него вероятно учудването е искрено. Той сякаш ни казва: Какво се чудите? Аз дадох всичко от себе си за Народната република, а сега давам всичко от себе си за Републиката!

Дали наистина не разбира корените на проблема? Дори един деветокласник би разбрал без излишни обяснения какъв е проблемът...

Хайде да си представим за минута, че живеем във Федерална република Германия днес - 20 години след края на Студената война. Представете си, че Федерална република Германия изпраща 40 дипломати по света, които са били агенти на ЩАЗИ. Как светът би погледнал на тези хора и на държавата, която ги праща?

Защо Първанов си мисли (мисли ли?), че светът с присъщата на нашето общество социална патология приема „нормално” тези 40 посланици? – Истината е, че не ги приема.

Той се учудва, че 20 години след 1990 г. Републиката има външен министър, който доста категорично заявява, че не желае да работи с посланици от Държавна сигурност...

Впрочем аналогията с ЩАЗИ направих съвсем нарочно, тъй като германската обществена телевизия ZDF посвети време на проблема и обясни какви „шпицен дипломатен” е изпратила България по света... Авторката на репортажа Тоня Пьолиц съобщава, че всеки втори посланик, назначен от президента Първанов през неговия мандат, е бил агент на българското ЩАЗИ.



Тоня Пьолиц пита Първанов кога смята да отзове посланиците-агенти. Тя пита кога, а не дали... Той казва, че по света чува „хубави работи за българските посланици”. Казва още: „За мен това е критерият за оценка на тяхната работа.”

(Твърдо препоръчвам да видите транскрипт на репортажа на този линк.)

понеделник, 2 май 2011 г.

Лъжовизми

Голямото метене




Най-сериозният проблем на родната журналистика е това, което аз наричам синдром на късата памет.

Помнят ли репортерите, че очакваха 13 дипломати-сътрудници на Държавна сигурност да се върнат за 1-ви май в България? Президентът отказа да ги отзове, а външният министър им прати заповеди за прекратяване на командировките... (Като има желание, има и начин, нали така?)

Общият списък с посланици-агенти съдържа около 40 имена. Написа ли някоя медия колко от тези герои се върнаха, колко отказаха да се върнат и още колко от останалите ще бъдат поканени да се върнат?

Кратък списък на героите:

постоянният ни представител в ООН - Райко Райчев,
посланците в:
Анкара - Красимир Тулечки;
Атина - Андрей Караславов;
Берлин - Иво Петров;
Букурещ - Валентин Радомирски;
Ватикана - Никола Калудов;
Женева - Ганчо Ганев;
Кайро и Арабската лига - Иван Гайтанджиев;
Катар - Николай Иванов;
Косово - Боби Бобев;
Лисабон - Иван Иванов;
Лондон - Любомир Кючюков;
Мадрид - Иван Христов;
Москва - Пламен Грозданов,
Пекин - Георги Пейчинов;
Рим - Атанас Младенов;
Стокхолм - Иван Цветков;
Токио - Любомир Тодоров;
Украйна - Захари Радуков...

Освен посланиците, трябва да си дадем сметка, че ДС чрез щатни и нещатни агенти е имала дълго време и още има пипала в управлението. Направих си труда да прочета текстовете, които публикува Комисията за огласяване на сътрудниците...

Вижте само какви хора „съветват” Първанов по въпросите на външната политика:

Емил Димитров Вълев - секретар по външната политика на президента Първанов от 01.02.2007 до момента. Агент Валентин. Работил за Второ главно управление на ДС. Снет от действащия оперативен отчет през февруари 1991 „поради здравословни причини”.

Георги Димитров Димитров
- секретар по външната политика на президента Първанов от 24.01.2002 г. до 15.09.2005 г. Псевдоним - Боил. Агент и секретен сътрудник. Поради високия си талант е работил и за Първо главно управление, и за Второ главно управление. На 04.05.1991 г. е „свален в архив” поради „невъзможност да бъде използван в новите приоритетни задачи на НРС”.

Златин Вангелов Тръпков - секретар по външната политика на президента Първанов от 24.01.2002 г. до 15.02.2007 г. Псевдоним - Тарасов. Секретен сътрудник към Първо главно управление. На 09.05.1991 г. е свален в архив „поради прекъсване на връзката”.

Никола Иванов Карадимов - секретар по външната политика на президента Първанов от 24.01.2002 г. до 31.10.2006 г. Агент Андрей. Работил за ІV управление на ДС от 1987 г. Не е записано кога е „снет от отчет”.

Павлина Велчева Попова - секретар по външната политика на президента Първанов – от 29.09.2005 г. до момента. Псевдоним – Сердика. Съдържателка на явочна квартира. Работила за Първо главно управление на ДС от 1986 г. до месец юни 1990 г.

Като гражданин и като данъкоплатец искам да попитам Първанов дали получава ценни съвети от Сердика, Андрей, Тарасов, Боил и Валентин? Дано да са му полезни!

Картинката е озадачаваща... Ако превъртим лентата назад към президента Стоянов...

Владимир Иванов Филипов - секретар по външна политика на президента Стоянов от 24.01.1997 г. до 17.01.2001 г. Псевдоним – Вилньов. Агент и секретен сътрудник на Първо главно управление и на Второ главно управление от 1988 до 1991 г. Снет от отчет поради „изчерпване на разузнавателни възможности”.

Валентин Добрев Петров - секретар по външна политика на президента Стоянов от 24.01.1997 г. до 24.02.1998 г. Псевдоним – Козма. Секретен сътрудник на Първо главно управление. Работил за ДС от 1988 до 1991 г.

Има и други хора с интересни псевдоними, работили за Стоянов... Но нека превъртим лентата още назад към президента Желев...

Христо Ангелов Чолаков - началник отдел "Протокол" - канцелария на президента Желю Желев от 03.09.1990 г. до 22.01.1997 г. Псевдоним – Якимов. Агент на ДС, вербуван през 1983 г. Снет от отчет през на 4.04.1990 г. поради „изчерпани възможности”.

(Каква ирония... сегашният началник на протокола на Първанов Митко Петров Николов, агент „Дипломат”, също е работил за Първо главно управление... Писал „собственоръчно сведения”, получавал възнаграждения.... Предишният шеф на протокола на Първанов Атанас Павлов Велчев (2002-2005) също е бил агент на ДС. Работата за ДС комай е голяма школа в областта на протокола.)

Мариана Манова Тодорова - икономически съветник в канцелария на президента Желю Желев от 13.08.1990 г. до 11.03.1993 г. Псевдоним – Ана. Агент на ДС от 1974 до 1980 г.

И много други... знайни и незнайни, както се казва...

Ако мислите, че от 1990 г. насам агентите в администрацията на президента намаляват, не сте познали. (Говоря само за тези, които комисията е проверила, т.е. длъжностите главен секретар, началник на кабинет, секретар, съветник, ръководител на отдел и ръководител на сектор в администрацията на президента.)


При Желев – 6 с доказана връзка с ДС
При Стоянов – 4 с доказана връзка с ДС
При Първанов – 11 с доказана връзка с ДС (12 – ако броим и Първанов)

Георги Първанов направи истински ренесанс на Държавна сигурност в администрацията си!


Ако прочетете доклада на Комисията за държавните служители във Външното министерство, които са били агенти на ДС, ще ви настръхне косата... Началници на сектори, началници на отдели, директори на дирекции... Хора, които са пращани на обучение в разузнавателната школа на КГБ... Псевдонимите им – зловещи... Стрелец... Макаров... И романтични – Роза, Габър, Вихър... Външното министерство е змиярникът на ДС в наши дни.

Няма ли кой да направи една бърза и качествена операция „Голямото метене”?