Откривам в архива си преводи, които съм направил преди 9 години. По време на първата и последна визита на папа Йоан Павел II у нас бяха публикувани в едно печатно издание, но не са били публикувани онлайн...
Йоан Павел II
Мислейки за Отечеството…
(фрагменти)
***
Отечеството – щом помисля за него – изразявам себе си
и се вдълбочавам,
че тъй ми говори сърцето, сякаш скрита граница, която
върви от мене към другия,
та да обхване всички в необозримо минало, просто всеки от нас.
От нея се появявам… Когато мисля за Отечеството – искам
да го затворя в себе си като съкровище.
Безспирно питам – как да го уголемя, как да разширя простора,
който изпълва.
Още чувам звука на косата…
Отечеството – щом помисля за него – и още чувам звука на косата,
която се удря в стена от пшеница,
сливаща се в профил със светлината на небосклона.
Ала прииждат сенокосачки, навлизат вътре към стената
и монотонните звуци, и неудържимото полюшване на примките,
и режат…
Рефрен
Когато мисля: Отечество – и търся път, който прерязва склона като ток с високо напрежение, нагоре, нагоре – така отвесно той пробягва във всекиго от нас и не ни позволява да спрем.
Пътят пробягва по същите склонове, връща се на същите места, превръща се в огромно мълчание, което сполетява всяка вечер измъчените дробове на моята земя.
от полски: Д. Лъжов
Няма коментари:
Публикуване на коментар