петък, 23 септември 2011 г.

Кампанията отдавна започна

"Днес се открива предизборната кампания за избор на президент и вицепрезидент на България и за избор на местни органи на властта." -- Впрочем кампанията винаги започва 60 секунди след обявяване на кандидатурата. Така е у нас, така е навсякъде по света.

събота, 17 септември 2011 г.

Кон-су-мация


По какво ще познаете обществата, които сега деликатно на Запад наричат emerging democracies? – Радват се като деца на неща, които иначе не правят никому впечатление.
Сега Община София ни казва, че очаква тълпи за откриването на IKEA, обяви специално разписание на автобусите и призова народа да изчака с посещението, освен ако купуването на мебели не е твърде належащо.
Тълпи от гладни за американски бургери московчани се тълпяха пред първия Макдоналдс в столицата на СССР.
Бабички се бутаха за евтино кисело мляко при откриването на Карфур в София...
Не знам какво става... Боговете сигурно са полудели.

петък, 16 септември 2011 г.

Протакане


Нерешителност. Протакане. Тези характеристики виждам всеки ден в общуването си с мениджъри на средно ниво, а често и на по-високо ниво.

Често ми казват по телефона: „Ще се свържем с вас до края на седмицата.” – Това е моят любим отговор. Винаги се превръща в едномесечно чакане. До края на този един месец никой не ми се обажда, разбира се, но аз съм се обадил поне три пъти да „бутам” нещата...

Българските мениджъри понякога знаят правилния отговор, но не правят крачка от „казвам” към „правя”.

Другият феномен при нас е бягането от краен срок. Ако отгоре императивно не се спусне краен срок, мениджърът разтяга мисленето и действието възможно най-дълго. Ще се обадя там и там. Ще направя това и това. Но в бизнеса е важно това да се случи днес, а онова утре. Затова аз обичам да чувам по-конкретното: Ще говоря с Петров след един час, а ще ти докладвам за резултата преди 19 часа днес.

Моят приятел Бернт Ш. беше технически директор в голям циментов завод в България. Той ми каза веднъж, че с българите му се работи трудно, защото увъртат, колебаят се, не решават... Каза ми, че с румънските мениджъри няма този проблем. Те повече правят, по-малко говорят. У нас чувал твърде често общи фрази като „от една страна е така, а от друга иначе”... Неспособност да се премине към действие. Бернт беше работил на мандатен принцип в Иран, Камбоджа, Мексико, Виетнам... Макар че в разговори с мен бе дипломатичен, не му бе лесно да скрива разочарованието си...

Има ли начин да стигаме чрез по-силна саморефлексия до изводите, които са единствено възможни... Без някой отвън да ни каже „Така не се работи!”

Храна за размисъл.

понеделник, 12 септември 2011 г.

сряда, 7 септември 2011 г.

Атаките към Плевнелиев – играта да започне сега


Атаките към Плевнелиев започват едновременно с издигането на кандидатурата. Активисти на БСП плюят по форумите с ненавист „богаташа” Плевнелиев. Влагат такава ненавист, с каквато техните дядовци пишеха по стените „Тук живее кулак – народен враг!”

Има и гласове на трезвата мисъл – контрапункт на профанното плюене.

Един автор написа: „Добре де, вие какви хора искат да ни управляват, клошари ли?” Наистина, за да се успокои БСП, трябва вероятно да сложим в Конституцията обратен имуществен ценз, бариера, над която кандидатът е априори негоден за кандидат-президент. Не може да имаш повече от едно жилище и повече от 100 000 лева на сметка, иначе просто не разбираш проблемите на „обикновените хора”. Ако обаче кандидатът е с по-скромно имотно състояние, ще бъде оплют, че идва във властта да се наяде... (Съмнява ли се някой, че Първанов излиза от кабинета си имотно по-добре, отколкото в началото на първия мандат?—Питайте Иво Инджев какво мисли по въпроса...)

Комунизмът уж си отива, а от дупките си изпълзяват всякакви уж-леви, уж-анархисти, уж-демократи...уж-граждани... Слагат си едно перде на очите, па плюят наляво и надясно.

Но аз съм спокоен. Комунизмът си отива. Спете спокойно, деца.

неделя, 4 септември 2011 г.

IKEA.BG – ама къде?


Голямата фирма IKEA започна голяма PR- кампания за откриването на първия си български магазин.

Всичко е чудесно, но обявиха в печатните материали и сайта ikea.bg, който просто още не същeствува. Упс, малка грешка... 16 дни преди гранд-церемонията за откриването този сайт още не съществува...