неделя, 26 юни 2011 г.

Приемственост

Из новините:

„И Зорка Първанова получила номинация за кандидат-президент на БСП”

Ако трябва да има приемственост в рамките на БСП (на партийно ниво) и в рамките на тая разбита от комунистите държава (на национално ниво) – защо да не номинират Жени Живкова???

Всичко да си дойде на мястото!

петък, 24 юни 2011 г.

Творчески подход към псевдонимите

Ако преди години българите си бяха избрали за президент професор Маразов, Георги Първанов нямаше да има честта да бъде първият агент на ДС, станал президент на държавата.

Научихме с прискърбие през 2008 г., че и Иван Маразов бил агент. Псевдоним - Библиотекара. Поне си е избрал свестен псевдоним. Или са му го избрали?

За разлика от него професор Валери Стефанов е прекалил... Той приел псевдонима Андрей Николов. Каква подигравка с паметта на известния скулптор, врачанина Андрей Николов...

Честно ви казвам, имам чувството, че БКП, преименувала се през 1990 г. в БСП, използва все повече банката кадри от Държавна сигурност. За съжаление това изречение е вярно и в обратна посока: Държавна сигурност използва все повече БСП, за да издига хора от своята банка кадри.

Няма справедливост и при осветляването, драги читателю. Някои ги „осветляват” по два или три пъти, защото през годините са ни ги пробутвали на няколко ръководни длъжности, а до други и лъч светлина не стига. Примерно - Маразов светлината го огрява за втори път. Първо го разкриха при проверка на министрите през февруари 2008 г., сега го разкриха като член на Президиума на Висшата атестационна комисия. Но като кандидат-президент през 1996 г. той не е бил... разкрит...(Читателят повдига вежди с удивление.)

Другарят Венко Николаев Бешков („Хаджията”) е бил „осветлен” цели четири пъти: през 2007, 2008, 2010 г. и сега отново като член на научна комисия по химически науки от 2000 г. до 2003 г. Някой ще рече: след като девет години е работил за Държавна сигурност (1981-1990), заслужил е да го споменат в доклади поне четири пъти.

Какво да направим ние, гражданите, та светлината да стигне до всички?

Впрочем, ако повтаряме едни и същи исторически грешки, значи историята на нищо не ни е научила. Комисията трябва да проверява кандидат-президентите не постфактум, а още преди те изобщо да бъдат пуснати до дебати по телевизиите и да им напечатят плакати.

Ако се жените, първо си вземате картонче от венеролога, че сте здрав, а после подписвате в гражданското. Не наопаки.

сряда, 22 юни 2011 г.

И Дядо Коледа, и Супермен, и съветски войник, и турски нуждник

Ох, ох...

Няма да съм последният, който пише върху темата „поругания паметник на Съветската армия”.

Ето, преди няколко месеца Карел Черни накара много българи да изреват, че България не е тоалетна... Но Карел я е видял като тоалетна...

Ето, през 2011 г. някакъв неизвестен автор дописа паметника на Съветската армия и го наплюха и възвеличаха... от ляво и от дясно, и от средата.

Най-добрия коментар написа Бойко Пенчев в „Дневник”:

“Посегателство върху историческата памет имаме тогава, когато пренаписването на историята става неорганизирано, без одобрение от партията и държавата. Какъвто беше и сегашният случай. [...] Но историческата памет не е нещо непроменимо и дадено веднъж завинаги, което трябва да бъде пазено от "вандали".”

Вандалско щеше да бъде, ако един вандал с 20-килограмов чук бе разбил всички глави от барелефа.

Ако аз бях Рашидов и ако аз бях Фандъкова, щях да сложа една снимка на фрагмента с размери метър на два до „дорисувания” паметник. Щях да напиша, че неизвестен творец на street art е дописал знака, дорисувал берелефа, който преди юни 2011 г. е изглеждал еди-как си.

В постмодерното изкуство има място и за нуждника, и за Супермен, и за Дядо Коледа. Те могат да бъдат един до друг в постмодерното, така както в музея на восъчните фигури Айнщайн стои до Хитлер, както Джак Изкормвача е на три метра от Чърчил.

Само за едно съжалявам... Изтриха боята от сивия паметник, преди да успея да ида да го видя.

P.S. Два часа по-късно Д. Л. забеляза, че паметта му е изневерила. Авторът на турския нуждник е Давид Черни, а Карел Черни е авторът на най-популярните етюди за клавирни инструменти. Някакъв спомен от детството неволно е изплувал...

петък, 17 юни 2011 г.

Къде е знанието?



Вероятно остарявам, щом като всички признаци на неграмотност почват все повече да ме дразнят. Като студент и като ученик неграмотността, таз сила нова, само ме развеселяваше, и може би съвсем малко ме дразнеше. Днес – точно обратното.

Тъжно ми е да го кажа, ама днес основното училище произвежда неграмотни. Средното училище си ги взема неграмотни и си ги изплюва неграмотни. Както каза посланик Макълдауни по друг повод – боклуци на входа, боклуци на изхода.

Престижни някога гимназии се отказаха волю-неволю от всяка идея за престижност. Паралелките трябва все пак да се запълват. Демографският срив срина и образованието, като елиминира конкуренцията.

Образованието изплюва неграмотни момченца и момиченца, които отиват на „расходка” до мола, „четът” светски клюки в шарени сайтове и списания, отиват в „овеселителни” заведения – тире – чалготеки, където си пийват „вотка” и „ретбул”, и се кефят на „овеселителна” музика. Не знам дали разбират стихотворението „Книгите” от Далчев, но искрено съчувстват на автора, че книгите са го направили нещастен. Кажете ми какво се случва в главичките на тези деца, та Ран Босилек става Рамбо Силек?

На една сергия в моя квартал бабата продаваше вързан на връзки „лапат”... След три дни някой й бе казал за грешката и на мукавата вече бе написано „Д” върху „Т”.

Прочее, на купувачите какво им пука дали лапат „лапат” или лапад?

Лапаме неграмотност в огромни количества.

Престижно ли е днес един българин да е грамотен? Не знам. (Или трябваше да напиша „незнам”?)

Най ме е страх, че вече не е непрестижно да си неграмотен.

четвъртък, 16 юни 2011 г.

***

Най-голямото богатство


Ако е вярно, че здравето е най-голямото богатство, кой трябва да го пази?

Аз сам пазя най-голямото си богатство – моят дом, моето кюлче злато и моето здраве.

Моето най-голямо богатство не може да го пази държавата.

Научаваме с прискърбие от новините, че 60 на сто от българите не спортуват. Други 40% нямат никаква физическа активност. Те посочили такива причини: не обичат да спортуват, нямат свободно време и нямат средства за допълнителни разходи.
(Представителното изследване на MBMD е обхванало 703 граждани на възраст между 14 и 60 години от столицата и областните градове.)

Скоро научихме с прискърбие, че едва 33 процента от българите си мият зъбите редовно.

Като говорим за здравеопазване, само едната страна на монетата е обърната към болниците. Другата страна на монетата е към всеки гражданин. Никаква реформа не може да компенсира липсата на старания и усилия всеки ден, всеки ден.

Това с липсата на време е замаскирано извинение, зад което стои истинската причина: „Нямам навици, нямам култура на здравето.” Денонощието е еднакво дълго и за българина, и за американеца. И ако вярваме на статистиката, американецът работи повече и произвежда повече. В малкото останало време все пак спортува.

Другата причина – нямам пари. (За България това е универсалното извинение.)

Има поне три спорта, които не изискват нито голяма първоначална инвестиция, нито последващи разходи.

Точка 1. Плуване. Шапка от 5 до 15 лева. Плувки от 10 до 50 лева. Очила от 10 до 30 лева. Билет за плуване в София от 7 до 15 лева.

Точка 2. Джогинг. Хубавата българска дума джогинг идва да опише спорта бягане с бавно темпо. Кецове или маратонки от 10 до 100 лева. Тениска – 5-10 лева. Чорапи – около 2 лева. Няма билет. Няма нужда от специален терен.

Точка 3. Ходене. Обикновеното ходене пешком не е „спорт”, но е физическо усилие. Всеки може да ходи с темпо, което му е приятно. Няма нужда от разходи. В САЩ се появи понятието urban hiking. Туризъм, ходене в рамките на града.

Голямата роля на държавата (министерството на спорта) е да прави всеки ден промоция на активния начин на живот - по всеки възможен начин.

Мерси за такава свобода



Следене, слухтене, снимане, контрол!

Не знам дали моята татковина върви по пътя на европейските демокрации, или по пътя на диктатура от съветски тип.

За да няма кражби – камери на всеки вход.

За да няма корупция при пътната полиция – камера във всяка кола на полицията.

За да няма измами с техническите прегледи – камери във всеки пункт.

Из новините:

“До края на годината ще бъде въведено видеонаблюдение в пунктовете за технически преглед на автомобилите. Това заяви в кулоарите на парламента министърът на транспорта Ивайло Московски по повод катастрофата на магистрала "Тракия" край Пловдив, при която вчера загинаха осем души.”

Скоро – за да не ми разреждат виното с вода – камера на всеки бар.

Вместо повече свобода за личността и по-малка държава, ние вървим към все по-голяма държава и... лично пространство, опасано от бодлива тел.

Формалната рационалност на повода не променя, не смекчава следствието - изкривяването на демокрацията.

Само да си спомним какво ни написа Радой Ралин още през 1965 г.:

под всеки балкон - микрофон,
на всеки клон - микрофон,
във всеки вагон - микрофон,
във всеки файтон - микрофон,
на всеки кон - микрофон,
във всеки салон - микрофон,
във всеки телефон - микрофон,
във всеки биберон - микрофон...
И халифската държава процъфтява
във възход непрекъснат,
защото личният контакт
с народа е непрекъснат.

Да, факт,
Под небосклона
осем милиона
микрофона...


Честно ви казвам, мерси за такава свобода, мерси за такива демократи.

понеделник, 13 юни 2011 г.

Археология - 2846


Монета от сплав на медта с неизвестен метал. Неизвестна провинция на Европейския съюз, ок. втората половина на 20 век. Намерена през 2846 г. при разкопки южно от Карпатите.


Изобразява кон, възседнат от човек, и по-малко животно, вероятно конче, позиционирано под коня. Кости от вида „кон” се намират на различни места в Европа днес. Надписът над образа на коня не е бил разчетен...

Символичното значение на коня не е напълно изяснено. Световната академия на науките в Хюстън смята, че конят върху монетата вероятно символизира култ към свободното време и удоволствията. Смята се, че във времето между владетеля W. Churchill и J. M. D. Barroso (и преди изчезването на коня в Европа) ездата е била привилегия на upper middle class. Следователно присъствието на коня говори за висок стандарт на живот по времето на владетеля, наредил леенето и/или сеченето на монетата.

Смята се, че еквивалентът на монетата към момента на нейното леене и/или сечене е 3 „виртуални единици” (след деноминацията на единната световна валута през 2820 г.)

събота, 11 юни 2011 г.

Вчера кълнове, днес гъби

Не й върви на Европа нещо този месец... Първо заразени кълнове в Германия, сега заразени гъби от България.

Дарик радио съобщава, че 600 кг родни гъби са спрени на митницата във Великобритания, защото показали 10 пъти повишено ниво на радиация. Директорът на Агенцията по безопасност на храните д-р Йордан Войнов обяснява, че износител на сушените гъби от вида овчи крак е пазарджишка фирма. Те били набрани миналата година в Родопите... при някакви „стари уранови ниви”, след това са били изпратени за Холандия, а оттам към Великобритания.

Дарик радио:

„Д-р Войнов обясни, че се изследват партиди с гъби, брани в този район, и че в пробите няма завишени норми на радиоактивност. Той увери, че няма опасност подобни гъби да се окажат на българския пазар.”

Да, това е направо невероятно. Как може гъби, набрани в България, да се озоват на българския пазар? Ние заразените гъби ги пробутваме само на Европа...

петък, 10 юни 2011 г.

Кое е вредно за България?

Много смешно ми става, като чуя точно Станишев да казва: “Това правителство е вредно за България!”

Не знам дали има нужда изобщо от коментар факта, че на последните избори за парламент всички продажни социолози дадоха прогнозна преднина на ГЕРБ от 8 процента, а те взеха, че изпревариха БСП с 22 процента.

Народът каза с избора си кое е вредно за България.

сряда, 8 юни 2011 г.

Ляво и дясно, уж

В една произволно избрана диктатура понятието политическа грамотност е без значение, защото гласът на човека е без значение.

Аз съм сигурен, че образовението в училищата на България през комунизма не даваше политическа грамотност, а пък след 1990 г. не съм сигурен доколко даваше политическа грамотност (па и каквато и да било друга грамотност).

Политическата грамотност е тази, която позволява на гражданина да разпознае политическото ляво, политическото дясно и политическия център. Тази грамотност позволява също да си дадеш сметка твоите ценности към коя част от спектъра те насочват...

Политическата грамотност дава възможност за паралели между държавите в нашия любим Европейски съюз, примерно. По какво политическото ляво у нас прилича на лявото в Полша? По какво дясното у нас прилича на дясното в Унгария? В ляво или в дясно е „Атака”?

Политическата неграмотност (вероятно) е съвсем целенасочено поддържана вече 20 години. За да закараш политически неграмотния до урната, трябва да закачиш на въдицата кебапче, а не идея.

Най-лошото е, че разни уж-десни политици се опитват да си осребрят чека, като крадат лозунги от палитрата на левия популизъм. Кандидатът за кмет от СДС в София Кисьов тръгна със социалистически лозунги – той заяви, че по-заможните родители трябва да плащат по-висока такса за детска градина от по-бедните, а не като досега – всички по равно. (Абе тия от СДС десни ли беха?)

Законодателите от Великото народно събрание са преценили, че съществуването на партии е ценно за демокрацията. Тоест - да поправя грешката в предното изречение: Съществуването на партиите е необходимо, но не достатъчно условие за демокрация.

Демокрацията е непълноценна, ако партиите се провалят в основната си задача да произвеждат вътрешни елити. Ако партиите вътрешно успеят да си произведат само псевдо-елити, избирателите получават псевдо-лидери. Накрая става така, че е без значение дали отиваш до урната с кебапче или само с идеалите си – получаваш еднакво непълноценна демокрация.

Обаче, ако партиите не осигуряват борба на идеи и избор на модели за управление, защо тогава ги спонсорираме от данъците си? (Според чл. 25 от Закона за политическите партии се раздават субсидии от бюджета на партиите, които са представени в Народното събрание.)

Ставам скептичен, като чуя някой кандидат-президент да казва, че е надпартиен.

„Моята религия е България. Моето знаме е България. Аз съм надпартиен и това е моето най-силно предимство.”

Това е същото като да ти кажа: Нито една партия в България не е достойна да ме има като кандидат. Толкова са калпави и тия, и ония, че не искам да ме припознават и едните, и другите. Чичо ти Алеко Константинов го каза най-добре: И едните, и другите са маскари.

Разбира се, модерното надпартийно говорене е обвито с розови панделки. То не звучи байганьовски просто, а барозовски извисено. Разликата между едното говорене и другото говорене е като между обикновеното зеле и брюкселското зеле.

Лъжовизми

На години от Шенген?

Из новините по БНТ:

„Появиха се мнения, че България и Румъния са на години от Шенген, не на месеци.”

Добро утро.

България е на години и от Европейския съюз в много отношения, но все пак беше приета. Като казвам в много отношения, имам предвид производителност на труда, заплата за час работа, енергийна ефективност, религиозни свободи, права на малцинствата, бавно и дефектно правосъдие... Ти допиши след многоточието.

петък, 3 юни 2011 г.

АЕЦ „Белене” – какво мислят руснаците?

Аз не съм сигурен колко българи следят как медиите отразяват случая „Белене”, но постоянната игра „тука има-тука нема” без съмнение води до това, че всички ние ставаме все по-объркани. Тоест, дори хората, които професионално следят и са длъжни да следят информациите за проекта, също са объркани.

Нашите медии не ни казват изобщо какво смята руската страна по въпроса.

Като „бивш” специалист в областта на ядрените комуникации продължавам да следя историята с Белене и се опитвам да не изпускам нишката – макар че в играта „тука има-тука нема” вече не знам под коя чашка е топчето.

Руската държавна корпорация за атомна енергетика РОСАТОМ излъчи прес-съобщение на 28 май 2011 г. със заглавието: Българската „Санта Барбара”. Авторката Юлия Гильова е направила иронична аналогия с известен сапунен сериал от САЩ, популярен от 1984 до 1993 г.

Гильова пише:

„Ситуацията около проекта за АЕЦ "Белене" в България по брой на сюжетни линии и елегантни обрати вече не отстъпва на сапунен сериал за домакини. За съжаление това се случва, когато в търговските отношения се намесят политическите интереси. През октомври 2006 г. Атомстройекспорт в сериозна конкуренция спечели търга за строителството на АЕЦ "Белене", в началото на 2008 г. подписа договор с Националната електрическа компания на България (НЕК) и ако всичко бе продължило по план, първият блок вече би бил практически изграден.

Въпреки това, през лятото на 2009 г., след смяна на правителството, новата власт на страната поиска тайм-аут за по-нататъшно изследване на параметрите на проекта, като обясни своята позиция с нуждата да анализира икономическата целесъобразност от изграждането на централата. Оттогава изтече много вода и много литри кафе се изпиха на масата за преговори и от двете страни. Въпреки факта, че по-голямата част от населението подкрепя развитието на националната ядрена енергетика и много международни експерти изразяват доверие в целесъобразността на строителството на АЕЦ "Белене", на площадката все още е тихо. Ако протака още малко, правителството на България рискува да загуби много привлекателен и голям проект, който би дал мощен тласък на икономиката на страната.”
- - -
Президентът на Атомстройекспорт Александър Глухов напомня, че в договора от 18 януари 2008 г. е била записана базова цена на проекта в размер на 3,997 млрд евро, с предвидена формула за индексация съобразно инфлационните индекси. По-късно българската страна поискала фиксирана цена и Атомстройекспорт предложила 6,298 млрд евро за двата енергоблока.

„Това включва всички рискове: инфлация, ръст на заплатите, коефициент на оскъпяване на строителството, услугите и оборудването. Възложителят не поема никакви рискове, държавната корпорация "Росатом" е готова да ги поеме” – добавя Глухов.

РОСАТОМ не изключва възможността зад протакането да стои натиск от САЩ. Авторката цитира изтеклата информация в Уикилийкс и казва:

„Впрочем не е изключено забавянето на АЕЦ "Белене" да се дължи на действията на конкурентите. Наскоро на сайта WikiLeaks, който разсекретява кореспонденция между длъжностни лица и дипломати от различни страни, се появиха документи и за българския атомен проект. Според сайта американската "Уестингхаус", с подкрепата на посолството на САЩ, от 2009 г. активно е взаимодействала с българското правителство и се е опитвала да прекрати строежа на АЕЦ, като е подценявала техническите характеристики на руските реактори.”

Храна за размисъл.

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Лъжовизми

Васа, на кого ни оставяш?




Васа Ганчева засега ще си пише бележки и ТВ-критика в личния дневник, след като в-к „Уикенд” я изгони.

Няма нужда да се упражняваме по блогове и форуми на неин гръб, щото сега... нали знаете поговорката „На умряло куче нож вади”?

Трябва да ви кажа обаче едно – каквато ни е ТВ-журналистиката, такава ни е и ТВ-критиката.

Аз само казвам: Васа, на кого ни оставяш?

След теб остава само професор Вучков. (Драгий читателю, една от неговите 59 книги е фундаменталната „Телевизията – живот и чудо”... Потърси в Народната библиотека или на пл. „Славейков”, ако имаш време за губене.)

Мисля си, че и Ганчева, и Вучков имат еднакъв патетично-приповдигнат стил на писане. Вероятно така се е пишело по времето на Батето Славков, за което време те еднакво милеят.

Любезний читателю, хайде познай дали Васа или Вучков е написал тези редове:

„От екрана ни залива помия, разголени, безсрамни певици, натъпкани със силикон сутиени. Чалга се лее от сутрин до вечер и народът затъпява. Къде останаха високите естетически критерии от времето на Златния век на телевизията? Естетиката изчезна и на нейно място дойде негово величество Кичът. Къде изчезна чистият български език, който е мехлем за душата на изстрадалия народ?”

Това е само моя закачка – аз измислих цитата. Но той може да бъде както от Вучков, така и от Ганчева. Аз си мисля, че те биха били чудесен тандем в едно предаване като водещи... Ако бях продуцент, нямаше да се помайвам, а отдавна да ги бях събрал да работят заедно.

Има ли някой нужда от такава „критика”?

сряда, 1 юни 2011 г.

Анкета в Деня на детето

В Деня на детето Димитър Лъжов пита:

Колко близо до твоя дом е най-близката детска площадка?

А. По-малко от 20 м
Б. От 21 до 50 м
В. От 51 до 100 м
Г. От 101 до 200 м
Д. По-далече от 200 м