събота, 27 ноември 2010 г.

сряда, 24 ноември 2010 г.

Дела и документи


Как може да се преподава история с езика на паравербалното


Нали знаете как изучавахме история в училище... Имахме добре направени атласи с карти, на които личеше как се движат границите... Как България била на три морета, после как нямала море, тоест нямало и България.

А военните действия бяха показани със стрелки... Коя дивизия къде отишла, кой град бил окупиран, превзет...

Историята можем да учим от документите – мирни договори, речи на министър-председатели. Можем да я видим и от дребните „артефакти”. Изгнилите ботуши и белите ръкавици на офицерите, застреляни при Катин в музея във Варшава...

За ученика по история на САЩ е важно да знае какво е мислил президентът за войната във Виетнам и още по-важно е да знае какво са мислили войниците...

Имам една малка колекция от снимки на запалки „Зипо” от Виетнамската война – ясен портрет на объркания, измъчения войник, който вярва, че заслужава да иде на небето след смъртта, защото приживе е минал през ада.

Впрочем българските учебници по история трябва да избягат от задължителното представяне на историята като „България - дела и документи”, а да показват историята на новото Интернет-поколение като „история – прочит чрез аудио-визуалното”. Дори си мисля, че учителят може да пусне на учениците марша на Дико Илиев „Ломци на Чеган”, вместо да им каже, че при Чеган се водят окопни боеве... Новите учебници по история трябва да вървят задължително с мултимедиен диск.

понеделник, 22 ноември 2010 г.

неделя, 14 ноември 2010 г.

Съборетини







Не искам да чета всяка година по няколко такива новини.Очаквам от журналистите да оказват натиск върху местните власти да почнат да си вършат работата, не просто да регистрират падналите сгради като "куриози".

Падат законно построени, немарливо поддържани сгради... Още по-точно: изобщо неподдържани сгради... или умишлено поразхлабени сгради...

Падна онази къща-убиец на ул. „Алабин”, която отне живота на две жени.




Досъдебното производство приключи с решение, че няма данни за извършено престъпление. Сградата е паднала от гравитацията! Едва ли има такива абсурди в друга страна на ЕС... (Писах вече за това тук.)

Дори кратка разходка в София показва един дълъг списък от "чакащи"...



Улица "Г. Бенковски"



Улица "Г. Бенковски"



Улица "Искър"

В страните от ЕС е нормално собственикът да се чувства длъжен да поддържа сградата си в безопасно състояние, което отговаря на някакви стандарти. Ако той не го прави, има кой да се погрижи за въвеждане на ред... Аз познавам практиката във Великобритания, където за опасните сгради общинските съвети издават заповед за разрушение. Тя влиза в сила 21 дни след издаването, ако не бъде обжалвана. Ако заповедта влезе в сила, обитателите имат поне 28 дни да се изнесат... Не по-късно от 6 седмици след освобождаването на сградата се преминава към разрушаване. (Справка - Housing Act 2004).

Както каза в един форум някой: „Ало, реститутите! И ало, общината!”

петък, 12 ноември 2010 г.

Профанация на сакралното

Някой от Би Ти Ви взел, че пратил репортерка в храма „Св. Александър Невски”...

Пряко предаване. Да "отразява" мощите на Св. Йоан Кръстител... Пита хората: "Вие за какво се помолихте?" Упс, малък фал... Жената от опашката не отговаря, дори не се обръща към красавицата... Репортерката има веднага резервен вариант – отива към пейките...
„Вие за какво се помолихте?”
„За здраве”, казва жената.
„За какво друго?”
„Само за здраве.”

А защо не сложихте анкетни карти на изхода – всеки да си напише за какво се е помолил?

сряда, 10 ноември 2010 г.

10 ноември... спомени от магнитните ленти

Кратко радио-есе за времето на комунистическата пропаганда и цитати от другаря Живков... некои съображения за недоносчето, наречено "социализъм".


понеделник, 1 ноември 2010 г.

Слово за буквите и за трибуквените съкращения

В Русе премиерът Бойко Борисов коментира политическия проект на президента Първанов „Алтернатива за българско Възраждане". Бирисов казал: „Ако това е възраждането, няма от какво да се притеснява ГЕРБ. Те не са АБВ, а ЮЯ.”

Плясвам се по челото – ето, значи, какво се крие зад АБВ.

Зад АБВ може да се крият много неща. Ето, художествено някой преводач е превел заглавието на новия филм с Брус Уилис като "БСП" – Бесни страшни пенсии, пък в оригинал е RED – Retired extremely dangerous. Преводачът е имал чувство за хумор.

Но и президентските съветници имат чувство за хумор... Дали не са наели тези същите, дето измислиха брадвата на последните избори? Думата "възраждане" у нас е доста компрометирана от 1984 година насам, именно благодарение на един друг проект... Проект, написан и изпълнен от БКП. Този проект не остави добри спомени и добри чувства нито у изпълнителите, нито у потърпевшите.

Аз съм резервиран към всички, които ми размахват думата възраждане като опърпано знаме, уж да събудят моите заспали патриотични чувства.

Аз също ще регистрирам проект. Ще поканя академици, спортисти, пенсионирани учителки... Моят проект ще се казва БТМ – България на три морета.

Ще ги ударя о земята тези от АБВ...

Драматургични похвати

Като чета днес исторически пиеси от времето на Възраждането, диалогът звучи като от „Листопад” или някой от латино-сериалите...

Тодорка (продължава все жаловито). Иванко, когото аз намерих весел и безгрижен, начена да ходи дълбоко умислен и нажален; само когато се заприказваше с мене, ставаше някак весел - така ми се струваше мене - и това аз го вземах за знак на негова дълбока към мене любов. (Вьздиша силно.) Злочеста аз! Аз забравях, че Иванко не може да залиби една робиня, че той е твърде високо от една захвърлена в чужбина и злочеста мома... Той либи друга, царкиньо, друга!... (Затуля лице с рьце и заплаква.)

Мария (става и се приближава до Тодорка; смутено).
Тодорке! Какво правиш ти?

Тодорка (без да открие лице). Мъчно ми е, царкиньо, много ми е мъчно...


(Иванку, убиецът на Асеня I, Сцена първа, 1872 г.)

Времената се менят и ние в тях се изменяме, бе казал св. Софроний Врачански, но ние чак толкова бързо не се изменяме...