събота, 26 юни 2010 г.

Виновна е гравитацията

На подсъдимата скамейка да седне Нютон!

Отказвам българският съд да ме прави на балама...

Не мога да повярвам, че единственият виновен за трагедията на улица „Алабин” е гравитацията. Съдът обяви, че „досъдебното производство по случая е прекратено поради липса на извършено престъпление”.

Шесторната експертиза (!) установила, че при последните няколко (!) ремонта са се разхлабили металните връзки и това е причината за сриването на сградата. Първата експертиза беше „открила”, че сградата е паднала от само себе си и случайно...

Кажете това на родителите на двете жени, които загинаха под тухлите през 2006 година!

В страните от ЕС е нормално собственикът да се чувства длъжен да поддържа сградата си в безопасно състояние, което отговаря на някакви стандарти. Ако той не го прави, има кой да се погрижи за въвеждане на ред... Аз познавам практиката във Великобритания, където за опасните сгради общинските съвети издават заповед за разрушение. Тя влиза в сила 21 дни след издаването, ако не бъде обжалвана. Ако заповедта влезе в сила, обитателите имат поне 28 дни да се изнесат... Не по-късно от 6 седмици след освобождаването на сградата се преминава към разрушаване. (Справка - Housing Act 2004).

В цивилизованите страни е немислимо съдът да каже „съжаляваме, сградата падна от само себе си”...

В София има още сгради-убийци.
Коя е следващата сграда?
Коя е следващата жертва?

Нека не звуча като зъл пророк, но при следващата жертва няма да имаме паднала сграда, а може би паднал балкон или паднал комин... Разходете се в центъра на София и поогледайте сградите, строени преди 1940 г...

понеделник, 21 юни 2010 г.

Вода с петрол


Фотографът Кевин Ламарк от Ройтерс снима на 16 юни буркани със замърсена вода от Мексиканския залив… Гледам бурканите и си мисля... Петролът е собственост на BP, дори когато е разлят във водата... Е, сега този петрол е безплатно даден като подарък на цялото човечество...

Ако аз бях CEO на BP, щях да пусна в магазина за сувенири на фирмата същите тези буркани по 10 долара парчето – за спомен от трагедията. Сигурен съм, че щяха да се похарчат... Щях да направя пари дори от еко-катастрофата.

събота, 19 юни 2010 г.

Медиите, етиката

Почвам да си мисля, че попадам в някаква черна дупка, в която времето не тече. Целият този дебат за медиите, за етиката и за собствениците на медиите го слушам от 1990 г. насам и от много време ми е безинтересен.

В основата на подновения дебат е Н.Пр. Дж. Уорлик... Той каза, че „натискът срещу журналистите е голям, а това в провинцията е още по-страшно.”

През комунизма беше просто: зад всички медии стои държавата, зад всички медии стои БКП. Сега – повече медии, повече партии, повече икономически интереси, повече натиск.

Сашо Диков ми стана симпатичен, когато нарече Уорлик „Биг Брадър”, който „скоро ще стане майка и баща на нацията”... Диков поиска посланикът да се извини, че говори общо и без имена, защото не всички медии са се поддали на натиск... Посланикът се направи, че не е чул забележката...

На мен този нов-стар дебат ми е скучен. Аз нямам проблем като читател и като зрител... Чета и вестник А., който е повече „за” правителството, и вестник Б., който е повече „против”. Нямам проблем, не съм объркан, не съм дезинформиран...