събота, 15 август 2009 г.

Банка ДСК, я!

Петък бе моят ден за банкови операции.

Бях за кратко в кварталния клон на Банка ДСК. Служителката ме обслужи бързо и любезно. В това време колежката й от съседното гише получи обаждане по джи-ес-ема. Тя бе всъщност разговорлива... Не се притесняваше, че пред нея също стои клиент. Разговорът вървеше горе-долу така: „Ти къде си?... Купи ли нови гуми?... Ами те като са различен размер, дали ще станат? Аз съм на работа... Имам клиент...” Така си поговориха 4-5 минути. Дамата до мен търпеливо чакаше. Когато служителката приключи разговора за гумите, попита: „Вие по още една сметка ли искахте да внесете пари?”

Стана ми смешно. Не ми стана смешно заради гумите, а защото тази същата служителка точно преди месец ме обслужи, когато си откривах влог. Тя и тогава си проведе разговор по джи-ес-ема, без да се притеснява от мен.

Това поведение казва две важни неща: Не ми пука за клиента и не ми пука за моята фирма.

Аз не съм придирчив клиент, но съм все пак клиент. Очаквам някакво внимание от тия, които ми вземат парите. Не мога да си представя сервитьорът в ресторанта да ми поднесе чиния, докато с другата ръка държи джи-ес-ем и говори. Не мога да си представя каква е логиката на мениджъра в банката, който толерира подобно поведение. (Да, през 1978 г. това би било нормално, ако дамата с телефона работеше в някой Детмаг.)

Говори се, че в областта на маркетинга Котлър е най-добрият. Той бе казал, че ако вие не знаете как да се погрижите за клиента си, някой друг знае.

четвъртък, 13 август 2009 г.

Зелено

Днес, струва ми се, има голям медиен интерес към зеленото мислене. Си Ен Ен има рубрика Eco Solutions. Голямата агенция Ройтерс има рубрика Green Business. Би Би Си има две рубрики: „Новини от Земята” и „Зелената стая”.

Медийният интерес и интересът от някои обществени групи се възприема като форма на натиск от някои фирми, които не правят по-зелено производството си, а правят показни акции или дарения за зелени фондации. Това води до т.нар. зелена показност (green washing).

Има и редки примери, които ни показват, че зеленото мислене може да е основата на успешен бизнес – без амбицията за водещ пазарен дял или дори за „масовост”. Веднага давам пример: американската фирма за обувки Simple. Тяхното мото е “Обувки за щастлива планета.” Тяхната практика е зелена не само защото ползват органични материали и дори стари автомобилни гуми за подметки... Те държат и на етичните практики в бизнеса – казват „не” на детския труд, определят стандарти за заплащане на труда, почивка, не-дискриминация и т.н. Тази фирма дава отговор на онези „конкуренти”, които предлагат прекалено технологични, скъпи, космически, невероятни, летящи, свръх-рекламирани обувки.

петък, 7 август 2009 г.

Street Art







Те са различни. Обикновено остават анонимни. Не желаят творбите им да висят в галерии. Всичко се случва на улицата. Те правят „стрийт арт”. Тук пускам снимки от моя фото-проект Street Art in Sofia.

Под водата



Ако още някой се чуди защо при всеки дъжд в София става наводнение...

събота, 1 август 2009 г.

Частник не е мръсна дума

Президентът Първанов изказа несъгласие с идеята за частна собственост върху една бъдеща ядрена централа.

Първанов: „Не приемам това, което прозвуча в пространството – за спиране на големите проекти, защото стрували много пари, и да се дадат на частници.”

И още от Първанов: „Ако искаме да имаме енергийна сигурност, държавата трябва да поеме това, а не да я оставя в ръцете на частници.”

Не виждам никаква връзка между формата на собственост и енергийната сигурност. В Съединените щати има 104 работещи ядрени реактора и те всичките са частна собственост. Това не е нарушило по никакъв начин сигурността на доставките (security of supply).

Представяш ли си какво би станало, ако Барак Обама направи такова изказване? Медиите ще го сдъвчат и ще го изплюят.