четвъртък, 19 март 2009 г.

Кризата през погледа на Иван Иванов

Сега всеки ми говори за кризата. Аз не я разбирам тази криза. Всъщност аз я разбирам като една върволица от неща... и всяко едно води до другото.

Водопроводът в моя вход е ръждясал и домоуправителят иска да ни събере пари, та да го подменим. Петров от втория етаж обаче остана без работа през февруари. Когато домоуправителят отишъл при Петров да го агитира за нов водопровод, Петров му затръшнал вратата.

Аз също отказах на домоуправителя. Аз не съм си загубил работата, ама не се знае в тая криза какво и как... Затръшнах вратата под носа му.

Така всички във входа пием ръждива вода. За разлика от сребърната вода, ръждивата няма лековити свойства.

Петров няма работа. Домоуправителят е обиден на целия вход и не говори с никого. Фирмата "Тръби сменяме всякакви" загуби нашата поръчка и още десет поръчки през март и обяви, че ще съкрати двама водопроводчици.

Фирмата "Тръби правим всякакви" прегледа приходите от януари до март и отбеляза съществено понижаване... Изпълнителният директор обяви, че няма да изплаща годишни премии и че ще съкрати двайсет души.

Така я разбирам аз кризата. Мен не ме е яд, че двамата водопроводчици си загубиха работата. Яд ме е, че пия ръждива вода.

понеделник, 16 март 2009 г.

Без заглавие


Случва ми се и това: купувам си книга и я прочитам същия ден.
Така стана с тъничката книжка от Роже-Пол Дроа "Философията - диалог с дъщеря ми".
Може би я взех в момент на носталгия или сантимент. (Какво щях да правя сега, ако през 1995 г. бях записал все пак философия в университета?)

Във всеки случай, иска се майсторлък да напишеш нещо толкова свежо и непретенциозно за философията, че то да бъде прието дори от средношколците.

Дроа ни казва: "Философията не е нито главоблъсканица, нито естествена и спонтанна дейнтост. Можем да я практикуваме на различни равнища, както се занимаваме с музика, със спорт или с математика, като дебютанти или като утвърдени практици, като аматьори или като професионалисти."

Най-приятната черта на философията е може би тази, чe няма забранени дискусии.

събота, 14 март 2009 г.

Успех извън България

Понякога ми е странен и малко смешен нашият български стремеж да подчертаем при всяка възможност колко велики българи има и как са дали нещо на света. Преди два дни получих една от онези презентации, дето ви заливат по електронната поща. Презентацията бе посветена на великите българи. Авторката беше поровила в Гугъл и беше издирила интересни факти. В текста дори се казваше, че изобретателят на хапчето анти-бебе имал български корени. (Направо като Джон Атанасов.)

В текста се споменаваше и Кристо, авангардният творец, който опакова обекти. Често у нас се казва по медиите, че Кристо е българин, но самият Кристо никога в интервюта не говори за българските си корени. Този факт той го премълчава. Явно е, че не усеща повод за гордост от родината си.

Вчера прочетох едно интервю с писателя Илия Троянов, който живее в Германия и пише на немски. Това беше първият текст от Троянов, който ми попада. Българин, който е успял извън България. Успял е извън българския език. Троянов казва: "Ако сравнявам българите с гражданите на чужди страни, които познавам, бих казал, че има доста силен елемент на дистанция към непознатото, на моменти граничещ с расизъм."

Дистанция към непознатото. Това е важна черта на българина. Българите, които търсят непознатото и го изследват, правят това извън родината си. Те получават признание първо извън родината и след това, като късно ехо, получават признание и тук.

неделя, 8 март 2009 г.

Размисли в Деня на жената

Наскоро в разговор споделих с колеги, че ме притеснява езикът на младите - сегашните 13-14 годишни. Преди дни чух в трамвая разговор между ученички - кикотеха се и псуваха с най-вулгарни думи. Аз не псувах така на 13 години. Моите съученички не псуваха така на 13 години.

А може би съм твърде старомоден вече и съм изгубил усет за "новото"?

Всъщност вече не ме интересува откъде идва тази агресия. Аз горе-долу знам отговора. Може да е от родителите, може да е от чалгата, може да е от рапа, може да е от киното... На 13 години човек си има модели за подражание...

Мен ме интересува към кого е насочена агресията. Ако това момиче псува родителите си, тогава къде са сгрешили родителите? Ако псува приятелите си, какви са тези приятели?

Притеснява ме, че речникът на тези деца е от 1000 думи. Страх ме е от това "опростачване". Не пиша тук воден от някакъв порив за морал. Моите опасения са икономически, не чисто морални. Между тези 13-годишни деца ще има и талантливи цигулари и математици, но ще има още повече хора с 1000 думи запас, които ще излязат полуграмотни от гимназиите и ще влязат полуграмотни в университетите. Икономиката, основана на знанието, няма да се случи в България. Не, вината за това не е в Министерството на образованието. Не е в средното училище. Вината е другаде.

петък, 6 март 2009 г.

Петък вечер

Владимир Ленин беше казал, че от всички изкуства за нас е най-важно киното. За мен най-вълнуващото изкуство от всички е музиката.
Предлагам ти да чуеш една песен на младия и (все още) неизвестен в България Джош Гробан. Ако искаш, виж и блога на Джош, където американският баритон ни показва своето не-звездно лице: с пакет ябълков чипс и бутилка вино в кухнята. Блогът на Джош Гробан.