неделя, 27 юли 2008 г.

Памет за Ян Твардовски

Намирам в една моя тетрадка превод на кратичко стихотворение от покойния вече Ян Твардовски. Превел съм го през есента на 2007 г., но не съм поставил точна дата. Стихотворението намерих преди 4-5 години в библиотеката на Илинойския университет.

. . .

Защо кръст?

Усмивка, дълбока рана.

Виждаш ли колко е просто,

когато любовта е голяма.

Смешен надпис от един офис


Какво ли не пишат хората по стените… С цел да постигнат ред и дисциплина-)

понеделник, 21 юли 2008 г.

Пълно преклонение пред историята

Гледам шоуто „Пълна промяна на къщата” по Нова плюс. Дърводелецът взема стари четвъртити греди от стара къща и прави от тях легло. Взема стари дъски и от тях прави рамки за картини. Намира някакви стари дъски „от времето на Гражданската война” и прави от тях маса за хранене. „Колко често ти случва да работиш с дърво на 300 години? Много рядко.” Майсторът не крие възхищението си от допира със старото дърво.

Това е може би много важна черта на амeриканците – нямат твърде дълбоки корени, сравнени с Европа, но почитат всяко парче с историческа стойност.

В историческия музей на Илинойския университет има един поочукан калкулатор. На тебелката до него пише: „Около 1980 г.”.

И все пак…

Колкото и да е несъвършена държавата България, тя все пак е приятна страна за живеене. Тук има пространство. Дори в София има пространство. (Не вярвах, че някога ще кажа това.) Стигам до този извод, като чета една класация на списание „Форбс”. Класация на най-населените градове в света:

1. Мумбай, Индия. Обща площ: 484 кв. км. Брой жители на един кв. км: 29650 души. Население: 14,35 милиона души.

2. Калкута, Индия. Обща площ: 531 кв. км. Брой жители на един кв. км: 23900 души. Население: 12,7 милиона души.

3. Карачи, Пакистан. Обща площ: 518 кв. км. Брой жители на един кв. км: 18900 души. Население: 9,8 милиона души.

4. Лагос, Нигерия. Обща площ: 738 кв. км. Брой жители на един кв. км: 18150 души. Население: 13,4 милиона души.

5. Шенчжен, Китай. Обща площ: 466 кв. км. Брой жители на един кв. км: 17150 души. Население: 8 милиона души.

6. Сеул. Южна Корея. Обща площ: 1049 кв. км. Брой жители на един кв. км: 16700 души. Население: 17,5 милиона души.

7. Тайпе, Тайван. Обща площ: 376 кв. км. Брой жители на един кв. км: 15200 души. Население: 5,7 милиона души.

8. Ченай, Индия. Обща площ: 414 кв. км. Брой жители на един кв. км: 14350 души. Население: 6 милиона души.

9. Богота, Колумбия. Обща площ: 518 кв. км. Брой жители на един кв. км: 13500 души. Население: 7 милиона души.

10. Шанхай, Китай. Обща площ: 746 кв. км. Брой жители на един кв. км: 13400 души. Население: 10 милиона души.

11. Лима, Перу. Обща площ: 596 кв. км. Брой жители на един кв. км: 11750 души. Население: 7 млн. души.

12. Пекин, Китай. Обща площ: 748 кв. км. Брой жители на един кв. км: 11150 души. Население: 8,6 млн. души.

13. Делхи, Индия. Обща площ: 1295 кв. км. Брой жители на един кв. км: 11050 души. Население: 14,3 млн. души.

14. Киншаса, Конго. Обща площ: 469 кв. км. Брой жители на един кв. км: 10650 души. Население: 5 млн. души.

15. Манила, Филипините. Обща площ: 1399 кв. км. Брой жители на един кв. км: 10550 души. Население: 14,7 млн. души.

16. Техеран, Иран. Обща площ: 686 кв. км. Брой жители на един кв. км: 10550 души. Население: 7,2 млн. души.

17. Джакарта, Индонезия. Обща площ: 1360 кв. км. Брой жители на един кв. км: 10500 души. Население: 14,2 млн. души.

18. Тянчжин, Китай. Обща площ: 453 кв. км. Брой жители на един кв. км: 10500 души. Население: 4,8 млн. души.

19. Бангалор, Индия. Обща площ: 534 кв. км. Брой жители на един кв. км: 10100 души. Население: 5,4 млн. души.

20. Хошимин, Виетнам. Обща площ: 518 кв. км. Брой жители на един кв. км: 9450 души. Население: 4,9 млн. души.

неделя, 20 юли 2008 г.

Измерения на расизма

Пиша мейли на компютъра си и слушам като фон звука от телевизора. Вървят стари епизоди от Биг Брадър по Нова телевизия. Дикторът казва: „Хубава работа, ама циганска. Бат’ Сали ще се издаде, че вече е намерил връзки да вземе диплома за средно образование.”

Не мога да си представя какъв акъл имат тези автори и тези редактори, които пишат подобни реплики. Разбирам, че голяма част от зрителите на това реалити шоу няма да видят нищо нередно в репликата на диктора. Няма да светне лампичката...

Представям си какво би станало в моята любима страна САЩ, ако една телевизия пусне репликата „Хубава работа, ама негърска.” Вие представяте ли си какво ще стане? Аз щe ви подскажа: на тази телевизия ще й отнемат лиценза завинаги без право на обжалване...

Защо виждам нещо нередно в репликата на диктора? Защото възпроизвежда един стереотип, основан на етническа принадлежност. Неверен стереотип. Сякаш няма българи, които си купуват дипломи за образование.

Смятате ли и вие като мен, че има какво да желаем от българските медии по отношение на етническата толерантност?

събота, 19 юли 2008 г.

Възмущението

Истината е, че се опитвам да се възмущавам от малко неща. Колкото се може по-малко. Най-вече се опитвам да не се възмущавам от неща, които не мога да променя. Нали разбирате защо – защото ако не мога да ги променя, каква полза от моето възмущение...

Последното нещо, което ме „възмути”, е шефката на Варненския административен съд Анелия Цветкова, която заловиха с 10 000 лева подкуп.

„Още не можем да повярваме на съобщенията по медиите. Цветкова е толкова добър човек и професионалист”, коментираха в юридическите среди във Варна.

Така вестник „Труд” цитира някакъв групов източник, точно както те умеят – хем цитират, хем не става ясно кой го казва. Юридическите среди... Иди разбери дали наистина някой го е казал, дали репортерът си го е скалъпил...

Аз пък го варвам много лесно. Ако работата позволява да се печели допълнително, ако и съвестта го позволява, какво толкова трудно за вярване има...

В предния ми текст на този сайт написах, че доверието ми в МВР е 2 по десетобалната. Доверието ми в правосъдието е 1 по десетобалната. А уж се опитвам да не се възмущавам.

Рецидиви от комунизма

Редовната цена за еднократно влизане в покрития басейн „Спартак” в София е 10 лева. Ако сте инвалид, пенсионер или ученик – 8,50 лева. Ако сте служител на Министерството на вътрешните работи – 7 лева.

Разбира се, не оспорвам, че за определени социални групи – инвалиди, пенсионери – е редно да има отстъпки. Но не разбирам защо трябва служителите на МВР да имат някаква привилегия при ползването на басейна. Преди месец новият министър обяви, че в МВР работят 63 000 души. България е на второ място в Европейския съюз по брой полицаи на глава от населението - след Кипър. Икономистът Георги Ангелов написа в един сайт, че у нас се падат 615 полицаи на 100 000 души население. Не са особено ефективни в работата си, нито се радват на престиж в обществото. В това министерство още работят хора от времето на народната милиция с милицонерско мислене и поведение. Моето доверие в МВР е 2 по десетобалната система.

Помогнете ми. Напишете тук защо служителите на МВР трябва да имат отстъпка в цената.

понеделник, 7 юли 2008 г.

Писмо в бутилка


Днес намерих моето първо писмо в бутилка. Беше далеч от големия плаж на Балчик, но близо до Двореца. Видях бутилката съвсем близо до брега, свалих сандалите си и нагазих във водата. Посегнах към бутилката с някакво вълнение. Може би не вълнение, но силно очакване. Още отдалече видях, че вътре има смачкан лист хартия. Мисля, че още нося романтиката от книгите на Робърт Луи Стивънсън.

Бутилката беше добре затворена с коркова тапа. Опитах да сваля тапата с пръсти. Без успех. Сложих бутилката в един найлонов плик и я разбих в камъните на брега. Всички парчета останаха в плика... Извадих внимателно листа.

Беше на руски.

„Купалл[е]. Балчык. 06.07.08
11:05 PM
Даша, Роша, Андрей,
Женя, Аня, Леша”

Какво разочарование. Никакво послание. Просто шест имена. Писмото беше плавало по-малко от 24 часа.

Защо пускат писмо в бутилка, след като нямат какво да кажат на света.

неделя, 6 юли 2008 г.

Пространството и други неща





Разглеждам градската художествена галерия в Балчик. Нямам голям късмет днес, а може би имам. Старите майстори са свалени от стените, понеже тече избожба на съвременни художници... Някакъв фестивал, който има в заглавието си думата „пространство” и още нещо, но не го помня.

Прави ми впечатление една инсталация от Силвия Валентино, озаглавена Drive. Авторката е вдъхновена от всекидневните си срещи с пътните платна, с движението на четири колелета, което е станало символ на американския начин на живот. Силвия пише: „Пътни знаци, маркировка и напуквания по паважа, маслени петна, пешеходни „зебри”, разкъсани гуми, разтопен асфалт и други останки от ежедневната човешка дейност, се превръщат в пейзажи, отразяващи вечността и преходността на живота едновременно.” Накрая художничката пише: „Аз карам колата си. Веществените доказателства, оставени по пътя от други, движат изкуството ми.”

Художниците задават въпроси... Ето, Настя Петрова ни пита: „Защо блондинките си боядисват корените на косите черни?” И ни отправя покана да седнем на един празен стол.

Една изложба, която дава посока на мисълта съвсем различна от посоката на авторите-класици.

четвъртък, 3 юли 2008 г.

Телевизията, университета

Говоря си с моя приятел К. за работата му в една българска телевизия. Той ми казва:

- Като кажа телевизията, аз разбирам Българската национална телевизия. Като кажа университета, разбирам Софийския университет.

Веднага се замислих. Това означава само едно нещо: обществото се променя твърде бавно. Ако сега е 1989 г., всеки може да каже телевизията и да разбира БНТ, но не и през 2008 година.

Вярно ли е например твърдението, че пазарът не е успял да предложи канали с по-добър продукт от БНТ? Не, не е вярно, поне що се отнася до новините.

Вярно ли твърдението, че на пазара няма университети с по-добър продукт от Софийския университет? Тук нещата са различни. Един университет е това, което е в момента, но и всичко това, което носи като традиции и натрупване на история. Така че може би има основания да казваме университета и да разбираме Софийския университет. Нека помислим обаче как бихме възприемали например Новия Български Университет след 50 години, когато и той ще има вече „история”... и истории.

Старите институции от времето на комунизма трябва да излязат от заблудата, че тяхната членувана форма им определя място на уникалност и неповторимост.

вторник, 1 юли 2008 г.

Гордостта на нацията

Последният мейл от моя приятел Брайън беше много кратък:

Dimi,
Excellent work by your Bulgarian weightlifting team. The nation must be very proud! :)

Brian

---
Дими,

Отлична работа свърши българският отбор по вдигане на тежести. Нацията трябва да е много горда!
---

Скандалната новина за положителните допинг-проби на щангистите е стигнала и до Колорадо.

Аз още не съм му отговорил на Брайън, но знам какво ще му напиша. Първо, не е тайна, че българският професионален спорт е дал убежище на много идиоти. Второ, всеки носи отговорност за постъпките си. Трето, нацията не е никак горда от скандала, но пък е виновна, че няма изработени механизми да измете от спорта идиотите, които управляват федерациите.

Going Dutch

Едно lifestyle списание обясняваше преди време в кратка статия фразата going Dutch. Авторът обясняваше, че понятието имало негативен отенък. Going Dutch означава, че двама или повече души си разделят сметката...

Моят опит в Америка не ми показа по никакъв начин негативната окраска на фразата. Бих казал, че фразата е неутрална, така както и фразата „качвам се на автобуса”. Американците не укоряват разумното използване на парите и още по-малко укоряват пестенето на парите. (Търси корените в протестантската етика, ако искаш.) Но ние трябва да поставим тази фраза в общия контекст на 70-те и 80-те години на 20 век. За жената не е неестествено да има високо платена работа, да кара скъп автомобил, да живее сама в луксозен апартамент, да прави успешна кариера в професии, които са били преди това „мъжки”. В този смисъл разделянето на сметката има силно феминистки заряд. Ако жената може да пуши на улицата и да носи панталони, значи може да си плати и сметката.

По никакъв начин не виждам негативни измерения на фразата нито в Съединените щати, нито в България.