вторник, 25 ноември 2008 г.

Сутрешният блок


В един текст Иво Сиромахов направи класация на 13-те „фатални” български простотии. В класацията попадат и сутрешните блокове на телевизиите. Те без изключение ни занимават с тежки политически проблеми – проблемите на тройната коалиция, поредното поръчково убийство, преглед на печата... отново убийства, скок на цените, рушвети, забележки от Европейския съюз.

Или сме на първо място по ниво на корупция, или на последно по доходи.

Спомням си как в Америка гледах рано-рано шоуто на Риджис и Кели по телевизията, които говореха за всичко друго, но не и за политика. Голямото изкуство е да направиш утрото ведро, хахо-хихи, така че да ми стане хубаво и да ида на работа с настроение.

Наистина, кой нормален човек иска да слуша за проблемите с парното отопление и цените на тока, докато си пие първото кафе за деня? Аз не искам.

Аз преяждам с политика и имам нужда от диета. Да ям политически новини влиза в служебните ми задължения. В свободното време имам нужда от диета.

събота, 22 ноември 2008 г.

Изненада

Всяка година зимата ни изненадва. Снегът „неочаквано дойде на 22-ри ноември.

Казвам това не защото съм гледал новините по телевизията, а защото пътувах 4 часа и половина от Сандански до София. 160 километра за 4 часа и половина. Средна скорост 35 километра в час.

Не мога да кажа, че пътят беше зле почистен. Въпреки това видях тежки автомобили, изхвърчали от пътя. При Перник – пълен блокаж на пътя. Опашка от тирове… Не видях полицията да регулира движението или да прави нещо за облекчаване на трафика.

Нямам отговор на какво се дължат проблемите по пътя… Снегът е само предполагаемата причина, но не е истинската.

понеделник, 10 ноември 2008 г.

Живот в капсула

На концерт в зала “България” пее младата звезда на полския джаз Ага Зарян. Пет минути преди началото на концерта срещам моя преподавател от Софийския университет доцент А. Той е добре. Изглежда малко остарял (не съм го виждал 8-9 години). Казва, че е добре.

Той: „Всичко е добре, но има общ упадък на морала, на нравите... Нещата се влошават.”

Аз: „Така ли го усещате?”

Той: „А вие не го ли усещате така?”

Аз се чудя какво да му отговоря.

Той продължава: „Може и да не го усещате. Някои хора живеят като в капсула...”

Аз: „Е, не бих казал, че живея в капсула...”

Разговорът прекъсва, когато Ага Зарян излиза на сцената.

Музиката й е чудесна, гласът – силен и въздействащ.

Мисля си за хората, които живеят в капсула...

сряда, 5 ноември 2008 г.

Добро утро, Америка


Радвам се, че Барак спечели в Америка. Радвам се и за Барак, и за Америка.

Аз го познавам, така да се каже, от първа ръка. Познавам го от времето, когато работих в WICD-TV. Снимах го два или три пъти в Илинойс, когато още правеше кампания за сенатор. Беше човек с харизма, оратор от първа класа, който завладяваше публиката. Струва ми се, че американците дадоха шанс на по-добрия кандидат. През 2004 г. Барак се шегуваше в една малка заличка в Шампейн, че много хора дори не могат да запомнят името му, камо ли да го произнесат. Казваше, че го наричали всякак: Barack Obama, Barack your mama.” Публиката избухваше в смях. Сега светът научи името на Барак Обама.

Стискам палци за Барак.