Един критик казва за филма: „Истерично смешен и сгряващ сърцето.” Според мен филмът е повече „сгряващ сърцето”, отколкото смешен.
След този филм човек разбира, че диагнозата рак може да бъде обезкуражаваща и потискаща, но може да отключи положителни емоции и желание за радост във всеки оставащ миг. Точно заради това филмът е вдъхновяващ.
Този филм идва да ни каже, че животът е твърде кратък и затова трябва да пиеш най-вкусното кафе, да общуваш с най-близките хора и да изкачиш най-високия връх. За всеки човек списъкът на вълнуващите неща в живота е различен, но е важно да изпиташ щастие и да направиш хората с теб щастливи.
Джак Никълсън и Морган Фрийман са еднакво добри (макар и различни) в двете водещи роли. Мисля, че заслужават не само номинации за Оскар през март 2009 г. , ами направо да си отнесат по една статуетка вкъщи.
Този филм ми връща вярата, че Холивуд все още може да предложи нещо по-добро от онзи посредствен, но прехвален филм „Няма място за старите кучета”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар