вторник, 18 март 2008 г.

Движение

След прекъсване от три години шофирам отново. Шофирането в София ми носи само отрицателни емоции, най-вече ми носи стрес. Този „шумен и разблуден град” е вече прекалено населен... Прекалено много агресия има по улиците на София.

Живях в Америка 2.5 години. За това време аз не чух нито един надут клаксон. В София ги чувам на всяко кръстовище всеки ден. Всеки мрази всекиго. Всеки препира всекиго. Всички бързат, но никой не се движи достатъчно бързо. Всеки иска да бъде пръв, всеки е готов да прегази всекиго.

Шофьорите на автомобили мразят пешеходците. Пешеходците мразят автомобилите и обществения транспорт.

В свят, където всеки смята, че има предимство, никой не получава предимство.

неделя, 16 март 2008 г.

Духът на отрицание

Философът Найден Шейтанов пише студията “Духът на отрицание у българина” за сп. “Философски преглед” през 1933 г.


“В психологията на българското отрицание имат надмощие следните елементи: апатия към висшето, като добро и хубаво, като държава и народност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като средство за самозадоволяване и забогатяване, животински егоизъм в отношенията към другите, простотия и заинтересованост на бюрократи, безогледна опозиция, партикуларизъм на политикани, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не на всички против всички.”