четвъртък, 31 януари 2008 г.

Мироопазване


Мироопазващите сили на ООН в Западна Сахара вандалски унищожиха рисунки отпреди 6 000 г. на животински и човешки фигури.

Това съобщи една от водещите радиостанции у нас.

Археологическият резерват Лахуад, известен и като Дяволската планина, е “изрисуван” от войници на ООН със спрейове. Върху древните рисунки те са оставали своите подписи, датите, когато са писали, а също и страната, от която идват.

Така един хърватин е надраскал “Petar CroArmy”, под което се виждат следите от рисунките на древните хора. Евгений от Русия пък е оставил надписа “АУИ”, кодовото име на базата на мироопазващата мисия, подписал се е и египтянин, съобщава БГНЕС.

Пратеникът на ООН за Западна Сахара Джулиън Харстън каза, че е шокиран от вандализма на неговите войници.

Той съобщи, че ООН ще предприеме сериозни мерки срещу войниците, оставили своите подписи. Членовете на мисията съзнателно са унищожили елементи от културното наследство в Западна Сахара, макар че съзнават естеството на тяхната мисия за поддържане на мира, с което са нарушили конвенцията за защита на културното наследство при въоръжен конфликт от 1954 г., се казва в доклад на учените Ник Брукс и Йоахим Солер, изпратен до британския “Таймс”.

- - -

Мислите ли, че ако старшината им беше прочел тази конвенция от 1954 г. в часа по политическа просвета, тия момчета нямаше да драскат върху древните рисунки? Да бъдем оптимисти: рисунките са унищожени, но мирът е запазен.

понеделник, 28 януари 2008 г.

Старите дрехи

Снимах гърба на една стара тениска... Имам я от 1997 г., когато работих няколко месеца в софийската телевизия „Центрум груп”. Не я нося навън, ползвам я като пижама. Буквите съвсем са се отмили... Би трябвало да съм я изхвърлил отдавна. Не ми носи някакви спомени или „сантименти”... Не я свързвам с нищо специално. Бях забравил напълно името на човека, който ми я даде. Имам десетки нови и по-хубави тениски. Ако ме попитате защо още не съм я изхвърлил, не мога да ви отговоря.


Ето, онзиден намерих в едно списание статия за енергията фен шуй. Според автора, ако купим една нова дреха, трябва да изхвърлим от гардероба една стара. Така се поддържа равновесието. Познайте какво ще й се случи на тази тениска тези дни...

понеделник, 21 януари 2008 г.

Не высовываться






















или

Защо трябва да фалира БДЖ


В този момент виждам как моят приятел Сашо Симов подскача до тавана. Хаха. Ние с него имахме възможността да изпием няколко литра бира миналата събота, па и да поговорим за това-онова... Той ми каза, че намерил едно мое мнение в Интернет относно БДЖ и държавните субсидии за тази губеща фирма.

Аз казвам: Държавата не трябва да субсидира тази губеща фирма. Или да я дадат за приватизация, или да фалира.

Сашо: Да, ама не е правилно. БДЖ изпълнява социална функция. Ако няма БДЖ, хората ще си стоят по селата като крепостни селяни.

Аз: Да си стоят по селата.

Така горе-долу протече нашият разговор. Може би съм прекалено краен. Може пък и моят престой в САЩ да си казва думата – станал съм още по-либерален (в икономическия смисъл).

Естествено, за да проверя дали все пак нещо не се променило в моята любима фирма БДЖ, взех си в неделя билет за първа класа от София до Враца, макар че Чехов казваше да пътуваме в трета класа. Та взех си билета и се качих.

Наблюдение първо: Моята любима БДЖ сложила един вагон, означен с „АБ”. Половината вагон първа класа, другата половина – втора. Разликата е една единствена – втора класа имаше на купетата цифричката „2”, първа имаше „1”

Облегалките – мръсно сиви. Жената срещу мен си е сложила палтото като постеля, да я изолира от мръсната седалка. Казва, че се гнуси. И аз се гнуся. Първата класа на БДЖ може да мине за първа класа в Пакистан, не и в Европейския съюз. Прочее, имах един учител в Езиковата гимназия във Враца, Тед Нориш. Той разказваше, че само веднъж се минал да си купи билет за влака до София. После си наемаше такси до столицата. И него го беше гнус да се вози с вагоните на БДЖ.

Наблюдение второ: Снимам стъклото, през което горе-долу прозира светлината. Не, не е заскрежено, мръсно е.

Наблюдение трето: Нуждниците смърдят еднакво и в първа, и във втора класа. Кога за последно сте видели течаща вода в българските вагони? Не ми отговаряйте, и аз не помня кога беше... Да не говорим за тоалетна хартия или салфетки за ръце.

Нека удвоят цената на билета за първа класа и да запазят цената за втора. Мислите ли, че дори при това условие първата класа ще стане „първа”?

Прочетете как хубаво го е написала младата икономистка Светла Костадинова:

„Трябва ли обаче да има допълнително пари за компания, която е в непрекъснат недостиг на пари независимо от бюджетните субсидии, е друг въпрос. В края на 2006 г. задълженията на БДЖ са общо 499 млн. лв., като само през последната година те са нараснали с 82 млн. лв. През последните години БДЖ приключва финансовата година със загуби от около 40 млн. лв."

Да, фирмата БДЖ има и социална функция – тя ви предоставя възможността за нови социални контакти... Да си побъбрите със спътниците.

понеделник, 14 януари 2008 г.

Латински за начинаещи


Бях поласкан миналата седмица от Светлана Караджова, която публикува моя превод на един латински стих – текст за музикална творба на Йозеф Хайден.

Преведох текста от английски, разбира се, тъй като не владея латинския много добре...

Insanae et vanae curae invadunt mentes nostras,
saepe furore replent corda, privata spe,Quid prodest
O mortalis conari pro mundanis,si coelos negligas,
Sunt fausta tibi cuncta, si Deus est pro te.

* * *
Грижи суетни и гневни бавно в ума ни навлизат.
Лудост сърцето обзема, всяка надежда отлита.
Смъртни човеко, има ли полза за тебе,
ако със земни дела си отрупан,
а си забравил напълно небето?
Ако е Господ със тебе – всичко е всъщност със тебе.

понеделник, 7 януари 2008 г.

В 4:00 сутринта


В моя сайт преди много време въведох една рубрика „Цитат на седмицата”. После се оказа, че сменявам цитата веднъж на 6 месеца, така че вероятно трябва да преименувам рубриката. Последният цитат е от Марлене Дитрих (сещате се – „Синият ангел” и „Лили Марлен”). Цитатът гласи: „Важни са ония приятели, на които можеш да се обадиш в 4 часа сутринта.”

Като се замислих дълбоко (винаги мисля дълбоко), преброих на пръсти кои са тия мои приятели, на които мога да се обадя в 4 часа сутринта. Оказа се, че пръстите на едната ръка не ми стигнаха, което ме зарадва. Преброих до шест. Това ме зарадва, наистина ме зарадва. Шест не е малко, нали.

По-горе исках да се направя на много интелектуален. Слушал съм „Лили Марлен” много пъти, но никога не съм гледал „Синият ангел”.

неделя, 6 януари 2008 г.

Постмодерното пространство на една кръчма


Кръчмата през 21 век е постмодерна, то се знае. Дори една кръчма в малкия Козлодуй.

Ето, вчера обядвах в кръчмата „М”, само на 20 метра от моя дом. Часът е 13:35 и аз съм единственият клиент. Радвам се на вниманието на единствената сервитьорка. Притеснява ме това, че е облечена в черно. Барът е отрупан с пепелници. Погледът ми е привлечен от малка глинена плочка с надпис „Живее ми се, но не така”. Над плочката – миниатюрна икона на Богородица с Младенеца. Над иконата – голяма кръгла реклама на „Пещерска отлежала”. До нея реклама на уиски... Гирляндите напомнят, че скоро сме посрещнали Коледа. Кръглата топка с квадратни огледалца на тавана виси не на място, сякаш са я откраднали от дискотека.

Хипертекст от знаци, които си взаимодействат: всеки знак дописва всеки предишен. Грешка: няма предишен и следващ знак, всичко се случва едновременно.

Прочетох етикетите на белите вина във фризера. Нека ми кажат сега, че българинът чете малко... Българинът чете колкото и преди, само четивото е друго. Умберто Еко каза преди време: „Добро за една книга е тя да бъде четена.” Ето моята реплика: Всичко е четиво, всичко може да бъде прочетено.

Моята шкембе-чорба е предмодерна, естествено, освен това е гореща и трябва да чакам. В хипертекста на постмодерната кръчма моята чорба става постмодерна. Прочитам знака, като го изяждам.

В този момент ставам тревожен, понеже отново виждам глинената плочка на стената. Не съм съгласен. На мен ми се живее точно така.

Анонимната мъдрост


Тези дни получих още един от онези не много полезни, но пък интересни мейли със забавни картинки. В този случай картинките нямат значение. Една от тях слагам тук, понеже ми хареса... По-интересно от картинките беше посланието на края на мейла. Нали знаете, има хора, които обичат да си сложат някоя мъдрост в края на всеки мейл... Този път мъдростта беше:

"Always keep people in your life that charge your battery, not those who will drain it."

Нека го преведа малко по-свободно:

„Винаги дръжте в живота си хората, които ви зареждат батерията, а не онези, които ви дърпат тока.”