неделя, 23 април 2017 г.

Ретро вкус




Видяхте ли новия дизайн на „Загорка ретро непастьоризирано? Без съмнение екипът на техния маркетинг отдел заслужава поздравления за естетичното внушение, което е постигнал.
Смело е да произведеш пиво с трайност само 8 седмици и да го предлагаш на ценителите. Дори само за това заслужават адмирации!
Не случайно са избрали и слогана „Пиво за културен отдих” – днес има просто почивка, ваканция, екскурзия, туризъм, но няма културен отдих. Отпадна от речника, както отидоха в кошчето за отпадъци табелите „Тишината лекува”, окачени преди това щедро в различни почивни станции.
Концепцията на „Загорка” продължава линията, която прегърнаха и други в бранша на бързооборотните стоки – да създадат асоциация между качество и традиция, където имаме опозиция между „днес” и „вчера” и семантично противопоставяне:
  • днес – заместители, консерванти, пълнители, овкусители, набухватели и т.н.
  • вчера – истинска храна, колбаси от месо, сирене от мляко и т.н.
По всичко личи, че кампаниите в стил „ретрото е на мода” имат бъдеще.

неделя, 16 април 2017 г.

Подмяна… лека-полека



Точно на 16 април, рано-рано, БНТ е поканила професор Аксиния Джурова, секретен сътрудник на Генералния щаб на армията и щерка на ген. Добри Джуров. Професорката обяснява какъв празник е Великден, как съпреживяваме страданията на Спасителя, как водила внука си в храма и какво й казал той…
Умилително.
Щерката на генерала, който беше дясната ръка на Тодор Живков, който беше гарант за запазването на народната власт – властта на БКП, сега станала духовна и вярваща, практикуваща християнка!
Колко е хубаво да направим народната памет още по-къса, да заличим като с бял коректор всичко неудобно от миналото!

неделя, 26 март 2017 г.

Стига с мантрата за ниската активност!



Като блогър и като гражданин възразявам категорично срещу невярното твърдение, че 50% е ниска активност на изборите.

Първо, списъците са абсолютно неверни и раздути с мъртви души – най-вече емигранти, които от 20 г. не  живеят на адреса си в някога цветущата НРБ.

Второ, дори ако списъците бяха верни, 50% пак не са ниска активност.

Преди години професор Михаил Константинов, бивш член на ЦИК, говореше за един милион мъртви души. Той спря да говори за този проблем в последните месеци, сякаш въпросът е решен. (А много други се правят, че няма такъв проблем!)

Нека политолозите да не пропускат простия факт, че човекът е особено същество: ако не е убеден в ползата от едно действие, защо да го върши? Защо на българина вече 25 години му се вменява чувство за вина от някакви псевдоелити, че не гласува достатъчно енергично за някакви некачествени персони, наредени в някакви листи?

понеделник, 6 февруари 2017 г.

Новини от Третия свят, от Северозапада



 Колата-ковчег в тунела "Ечемишка", 05.02.2017 г.

Знаете ли по какво може да разберете, че една новина идва от Третия свят? Жертвите там са толкова много, че са само бройка. Няма имена. Като децата с подути коремчета, които умират от глад.

Така е вече и у нас, в Северозапада. Помните ли, че през октомври 2015 г. в тунела „Витиня” загинаха трима души – двама мъже и една жена? Ама помните ли имената им?

Знаете ли как се казва жената, загинала в тунела „Ечемишка” на 5 февруари 2017 г.? Казва се Елена. Почти нито една телевизия не съобщи името й, за да обвие с безличие една ужасна трагедия! За да я превърне в бройка. Тя остана просто бройка в статистиката на МВР – като в Третия свят, където смъртта трябва да бъде приемана без тревога. 



 Кадър от катастофата в тунела "Витиня", 2015 г.


 В тунела "Витиня", 2015 г.

А помните ли имената на двете жени, които загинаха на ул.„Алабин” в столицата, когато една сграда падна ей така, от гравитацията, и ги уби в автомобила? Не ги помните, нали. Третият свят. Жертвите имат значение само като бройка, не като имена.

Братът на загиналата Елена оцеля. Казва, че не вярва да има виновни и този път. И аз не вярвам. Точно както и на „Алабин”, когато виновни нямаше, сега пак виновна е гравитацията.

И сега малко встрани от темата, ама не съвсем: Нали си купихте винетка за 2017 година?

Аха, да. И аз си купих. Бог да пази България!

четвъртък, 26 януари 2017 г.

19 мига от 2016-а през обектива на Димитър Лъжов


2 януари 2016. гр. Кюстендил. Исторически етюд.
 


5 март 2016. Село Рабиша, община Белоградчик. Автомобил „на трупчета” под лозунг от отдавна отминала петилетка.
   
 
5 март 2016. Село Рабиша, община Белоградчик. Пътят е дълъг, важно е да не объркаме посоката.



5 март 2016. Село Макреш, област Видин. Руини от старо АПК в покрайнините.



17 май 2016. гр. Козлодуй. Млада състезателка по шахмат обмисля верния ход.



23 май 2016. Село Устина, община Родопи. Параклис край Устинския водопад.
  

 23 май 2016. Село Цалапица, община Родопи. Статуя с гнездо.


2 юни 2016. Ню Йорк. Във фоайе на центъра „Рокфелер”.



2 юни 2016. Ню Йорк. С увереност и самочувствие.
  

 4 юни 2016. Ню Йорк. В метрото, на път за Кони айлънд.


4 юни 2016. Ню Йорк. Жена снима бяла роза, оставена върху мемориала на жертвите от 11 септември 2001 г.

 

 17 юни 2016. Чикаго. В размисъл.


 2 юни 2016. Ню Йорк. Отражение в езеро в Централ парк.


 3 юни 2016. Ню Йорк. Фасада на центъра „Рокфелер”, /построен 1930–1939/.

 
4 юни 2016. Ню Йорк. Поглед към новия Световен търговски център.


 
16 юли 2016. При Клисурския манастир, до Вършец. Деца се забавляват с охлюви.



 20 август 2016. Езеро Керкини. Гърция. Пеликан.


20 август 2016. Село Керкини, Гърция. Стари колонки за гориво.



18 септември 2016. Край с. Търнава, община Бяла Слатина. Знаци на пропагандата върху стар тухлен комин.

четвъртък, 19 януари 2017 г.

Реч омайна, сладка




Списание „Нюзуийк” публикува коментар върху една снимка на президента Тръмп, която той самият пусна в акаунта си в Туитър. Разбира се, списанието подчертава, че е малко вероятно той сам да пише речите си. Дори такъв първокласен оратор като Барак Обама използваше услугите на професионален писател на речи, камо ли Доналд Тръмп, който има около 3 000 думи речников запас.
За да изглежда като държавник, способен на сериозен мисловен процес, Тръмп е направил физиономията на човек, който страда от запек. Е, журналистът от списанието е бил по-мек от мен. Той казва, че така би гледало дете, което са накарали зорлем да си изяде зеленчуците от чинията.

Речта на президента Радев вероятно е била подготвена от другиго, може би той само я е редактирал. Това е нормално и дори е препоръчително. Авторът се е опитал да напише слово, което звучи уж балансирано, а е сътворил текст, който е кръстоска между одитен доклад и реферат по политология на първокурсник от треторазряден университет. Опитът да се включат като „приоритети” 15-20 точки е довел до това, че всичко е изредено като еднакво важно. При това изреждането беше в стил „Какво писаха вестниците последните 6 месеца”, а не „Какво мисля аз за събитията в последните 6 месеца”.

Ако изреждате приоритети в първата си реч като президент, трябва да ви стигнат пръстите на едната ръка, за да ги изброите. И ако сте добър оратор, ще отмятате всеки един именно на пръсти, с жест пред публиката. На петия пръст ще спрете…

Ако случайно отидете на отчетно-изборно събрание на Съюза на счетоводителите, пак съществува по-голяма вероятност да чуете нещо с повече страст и по-въздействащо като риторика.

На тази реч дотолкова й липсваше кулминационна точка /според написаното предварително/, че провокираната реплика за оставащата една седмица се превърна в кулминация… Защото точно тази реплика наруши монотонното четене, разби „сценария”. Единствената друга сполучлива реплика бе тази, че „политиката се случва винаги в сегашно тревожно време”.

Този мой текст няма за цел да дава оценка на нищо друго освен на качеството на текста, който някой е дал на президента. Първо, твърде е непрофесионално държавният глава да бъде оценяван само по една реч. Второ, почти няма случай някоя реч при встъпване в длъжност да стане историческа – днес се сещам само за един откъс от речта на Кенеди от 1961 г., но за друга първа реч не се сещам. Трето, по никакъв начин не бива никой да тълкува бъдещи действия на президента а ла „баба Ванга” само по това колко пъти е споменал Русия и колко пъти – НАТО.